понеделник, 4 ноември 2013 г.

"Пръц-прахът на доктор Проктор", Ю Несбю



    Пръц прахът на д-р
            Проктор“
           Ю  Несбьо 


Това екнига в която се разказва за момиче на име Лисе, момче на име Бюле и един доктор, който изобретява някакви интересни неща.Най-новото изобретение на д-р Проктор е един пръц прах, който те кара да пръцкаш.Лисе, Бюле д-р Проктор се захващат да продават от пръц праха на децата от училището.Но има един малък проблем който възниква...
Г-н Тране, който живее на същата улица иска открадне пръц праха...
ДАЛИ ЩЕ УСПЕЕ И КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ ПОСЛЕ?
Ще разберете само ако прочетете книгата. 
М.            

четвъртък, 12 септември 2013 г.

"С лято около шията", Ги Гофет

Този роман ти слага примка и с всяка изминала страница я затяга все повече, карайки те да преглъщаш все по-трудно историята за нездравата любов между дванайсетгодишно момче, Симон, и тридесет години по-възрастната Монет. Впрочем „любов“ не е точното описание на това, което се случва между тях. Ако трябва да определим по някакъв начин тяхната история, то това определение трябва да премине границите на нормалното и да навлезе в чистата патология. История, която започва с едни изрезки на жени от списания и първично пробудилото се любопитство на детето към жената, която си играе с него както само една цинична и неполучила любов, но пренаситена от връзки жена, може да го прави. Забраненото удоволствие, до което не може да се докосне Симон, разпалва неговото желание, но и неговата омраза към Монет, към себе си и към начина, по който му се налага да порасне. Никое момче не бива да съзрява така. Никое момче не бива да изпитва едновременно толкова противоречиви чувства – да  съзнава от една страна дълбоката нередност на това, което се случва и да не може да го спре, да не може да го контролира. Никое момче не бива да попада в ръцете на такава хищна жена, която като паяк го оплита в мрежата си, а после изсмуква всичките му жизнени сили, оставяйки го да се гърчи в собственото му чувство за вина. Докато накрая примката на онова толкова тежко за едно дванайсетгодишно момче лято не се стегне дотолкова, че да не може повече да бъде премахната и да остане завинаги да виси на врата му като спомен за нещо, което не е трябвало да се случва.
Романът е написан така, че едновременно се разказва от момчето и ние надникваме в неговите мисли и емоции, и в същото време си безпристрастен наблюдател на една история, в която момчето е представено чисто обективно. Това създава едно допълнително чувство за достоверност, а темата за педофилията, която сме свикнали да възприемаме основно като желание от страна на възрастен мъж към младо момиче, допълнително затяга примката и те кара да се чувстваш болезнено неудобно. Може би, защото зрялата жена се асоциира повече като майка, такъв вид сексуалност е даже по-скандална и създава усещането за крайна патология.
Макар, че темата е страховита и не особено приятна, книгата е написана толкова добре, че си заслужава да бъде прочетена. Все пак, усещането за опустошение към края, за наистина добре стегната примка на тънък дамски чорап около врата, и трудно дишане, е нещо, което само един добър писател може да внуши.
„С лято около шията“ на Ги Гофет е на изд. Колибри, преводът е на Росица Ташева, а корицата – на Стефан Касъров.

И.


„Но Монет провали всичко, като ме взе за играчка, която хвърляш, когато се наиграеш. Затова вече не чувам морето там долу, отвъд градината, а само виковете на онези, които на свой ред пречупих, докато и аз си играех – вечно незадоволен, неспособен да открия под корубата на времето свежестта, чувствата, трепета на детето, което бях, и шемета, и вярата на любовта; затова ще умра самотен, отхвърлен, пречупен в тази каравана, забита в края на гората и на нощта, без деца, без приятели, сам със завинаги черното лято, увито като чорап около шията ми.“

петък, 9 август 2013 г.

"Самодивско кладенче"



Тази книга я чета за трети път, понеже е много интересна.
Разказите в нея са за самодиви, вампири, орисници, самовили и змейове, които крадат момите от селото.
     В  някой от историите се разказва за самовили които биват погубвани от млади и храбри овчари.Или за мъже, които се женят за самодиви.Също и змейове,които похищават млади моми.
  На мен любимите ми са тези с орисниците, които решават кога и как да умре този, когото в момента орисват.
М.

събота, 20 юли 2013 г.

"Гардеробът", Пиер Буржад

„Гардеробът“ разказва историята на Фокер -  един източногерманец, който живее от едната страна на  Стената. Място, сиво и крайно несвободно, в което никой няма право да притежава хубави вещи, всички са напълно обезличени и където човекът е сведен до една забравена идея. Младият мъж отказва да се раздели с последната вещ, останала от баба му – нейният гардероб, но когато служителите на реда си тръгват, той взима крайното решение да го изяде, вместо да го предаде. След което се промъква през шахтата на канализацията и преминава на Запад, като се провира под Стената. Мечтаният свят притежава идеята за свободата. Фокер се запознава с журналиста Некар, който, чувайки невероятната история за изядения гардероб и съзирайки в нея потенциала, от своя страна го запознава с Крафт, служител в телевизията. И тук вече Западът показва своята комерсиална страна, създавайки от Фокер сензация. В крайна сметка това, което виждаме е колко несвободен може да бъде свободния свят. Колко зависим от медиите, колко манипулируем и контролиран от тях е. Как демокрацията пренаписва историята. Така, както междувпрочем и диктатурата го прави, само средствата са различни.
Изтокът и Западът в тази новела са двете страни на едно и също нещо, двете крайности, които водят човека към неговия „затвор“. В единият случай това е физическата не-свобода, а в другия – духовната. Но и в двата случая усещането е, че си бил излъган.
Изключително добре написана книга, която ме накара да се замисля за пореден път за ролята на медиите в живота ни, за фалша, за рейтингите, за онова, което наистина е важно да разберем или онова, което ни карат да разберем, дърпайки определени струни на душите ни.
„Гардеробът“ на Пиер Буржад е на изд. Леге Артис, преводът е на Зорница Китинска, а корицата на Даниела Драганска.

И.


Извадила съм само един цитат (не че няма повече, просто този е достатъчно силен) :
„Казваме, че Западът е обръгнал, че Западът е скептичен, че Западът е безсърдечен, но грешим. Западът е чувствителен към човешката мизерия, когато това е мизерията на Изтока.“

събота, 13 юли 2013 г.

"Стари шлагери и крем брюле", Красимира Кубарелова



Калинка Иванова е 39 годишна жена, която няма семейство, няма дете, няма мъж, няма дори и намек за предстояща връзка. Единственото, което има е чувство за хумор, самоирония и желание за промяна на статуса. От една страна притисната от социалния натиск, от друга от смазващото чувство за самота, тя крие от света начина, по който се чувства зад маската на наперена самоувереност и демонстрирана незаинтересованост към децата. Само че всъщност единственото, което иска е да има семейство и бебе. Най-вече бебе. Калинка отправя своите послания към Вселената, Всевишния, Съдбата и изобщо към всеки, които би откликнал на нуждата ѝ. Но единственото, което получава е хладното мълчание и липсата на всякакъв намек, че нещо в живота ѝ ще се промени. Когато съвсем се отчайва и е на прага на самосъжалението, Калинка среща Явор и всичко изглежда така, сякаш е на път да се нареди. Но дали е възможно наистина да се получат нещата само с едно щракване на пръсти, особено, когато този мъж изглежда абсолютно съвършен? Дали това е МЪЖА? За съжаление, има едно препятствие, преодоляването на което ще даде отговора на всичките тези въпроси.
Старите шлагери звучат през цялото време, а кремът брюле е онзи сладкарски връх, който ще даде увереност на неумеещата да готви Калинка, че всичко ще се нареди. Само че нещата не се нареждат с приготвянето на един крем. А от шлагерите остават предимно онези, които пеят за липсата на любов. Има нещо друго, което трябва да промениш в себе си, ако искаш да ти се случат нещата и то се отнася много повече до нагласата, отколкото до външно наподобяващо щастие.
Историята на жената на средна възраст, живееща в самота и търсеща отчаяно смисъла на живота си в семейството и децата, е написана с много чувство за хумор, но и с много болка, топло, уютно, така, както би била описана историята на всяка неслучила се любов. Тази книга, чието действие се развива във Варна, е идеалното четиво за почивка. Щастливо женените ще стискат палци на Калинка да намери голямата си любов, защото всеки я заслужава, а самотните ще се припознаят в нея и ще намерят утеха и оптимистичен поглед върху живота си. Всеки има право да бъде щастлив и това е най-важното, което остава от четенето на тази история.
„Стари шлагери и крем брюле“ на Красимира Кубарелова е на изд.къща „Хермес“, а корицата е на Георги Атанасов Станков.
И.




неделя, 7 юли 2013 г.

„САЩ“, от поредицата: Страховитото в историята,


 

Тери Диъри, илюстрации Мартин Браун

Тази книжка е много интересна и на мен ми хареса защото:

Аз научих много нови неща за САЩ;за Били Хлапето;за отвратителните навици на британците, американците, както и на индианците;всичко  за гадните 16, 18, 20 и 21векове.

(Индианците всъщност са се научили от британците, да скалпират.ГАДОСТ!!!)    (Също, Били Хлапето е убил около 8 души през живота си.) Но когато  я прочетете ще разберете и още куп интересни факти!

Лошото е,че в тази книга са описани само ужасиите които са се случвали.Всъщност аз смятам,че е имало и хубави моменти.

Препоръчвам ви да я прочетете.ИНТЕРЕСНА Е!!!

четвъртък, 4 юли 2013 г.

„Змеят и молифаните“, Здравко Денев



Аз искам да кажа, че тази книга много ми хареса. Защото в книгата има на първата страница снимка от планини и един бор. Има и една апликация. И така на всяка страница има по една апликация. Също така картинките са много красиви. В книгата се разказва за едни молифани. Те са графът, графинята, шапкарят, готвачката, шивачът,  който ходел всеки ден с различни дрехи. И смешникът, той е наистина много смешен. Те си живеели така, докато един ден дошъл един голям, голям змей. Той ги заплашил, че ще ги изяде. После казал, че ако не му дадат голям ярко оранжев морков, ще ги изяде. И те почнали да се тревожат. Шивачът започнал да размахва ножиците си, графът почнал да си пази пъпешите, шапкарят казал „да не ми изяде новата шапка“, ами готвачката припаднала. Вече всички започнали да се вгневяват. Графът почнал да се бие с един чувал, на който е забучена една пръчка, а върху пръчката има глава на елен. Графинята си казала, че ще го омае със своите магии. Готвачката почнала да размахва вилици и ножове. Смешникът казал, че ще изсвири мелодия, а с мелодията ще се махне и няма никога да се върне. Изведнъж светнала идея на шивача. Той посочил към гората, където живеел пощальона. Ами наистина, той на шапката си имал закачен морков. Голям, оранжев морков. Точно такъв, какъвто искал огромният змей. Графът, готвачката и другите молифани се запътили към къщата на пощальона. Тъкмо тогава той се готвел за една дрямка. Той така се стреснал, когато молифаните навлезли в къщата му и графът казал, че в тяхната страна влязъл голям, голям змей. Графът казал: „Ще си дадеш ли моркова?“ и ядосано пощальонът отвърнал: „Не! Не! Не!“ Това били неговите думи. Графът го подкупил, че ще му даде златен медал и значка за победител. Ами готвачката му казала, че ще му даде най-любимата кашичка. Но пощальонът казал „съвсем не“. Решили, че ще трябва нещо друго да измислят. През нощта, докато пощальонът си спал спокойно, шивачът, графинята и смешникът се промъкнали в стаята му. Тогава шивачът извадил ножицата си и се опитал да клъцне моркова от шапката на пощальона. Но тогава пощальонът се събудил. Той бе сънувал някакъв кошмар как някакъв голям, голям змей искал да му вземе моркова. И тогава змеят му взел моркова. Уплашен, пощальонът се обърнал към своя морков на шапката. Морковът си седял на едно място и си се клатушкал леко. И отново пощальонът заспал. Тогава графинята, шивачът и смешникът тихичко, тихичко се промъкнали през прозорчето. Те дълго мислили как да вземат моркова на пощальона. Изведнъж на графинята ѝ хрумнала идея, а идеята ще разберете каква е и какво станало със змеят и молифаните, когато прочетете книгата.

Мен ме впечатли това, че приказката е интересна. Смешни части има. А молифаните са едни моливи. Това беше първата книга, която съм прочела съвсем сама.

И започнах да ги рисувам, ама ми омръзна оцветяването и не довърших рисунката. Но все пак ще ви я покажа.




В.