„Ябълката“ е провокативно-разголваща на пръв поглед, но ако следваме внимателно нишката на плетката, виждаме, че дантелата, която излиза от страниците е всъщност красива, логична и истинска. Започва от една картина, изобразяваща женски гол торс, заплетена в основата на книгата като главно действащо лице, минава през историята на сътворението/както на картината, така и на човечеството/ и стига до грехопадението и онзи акт на отхапване на ябълката, който променя цялото битие на хората. Курбе, който е автор на картината, наречена „Произход на света“, е едната нишка на дантелата, с която плете Батур. Другата е Халил Бей, поръчителят на картината. Личност, забулена в тайнственост и мистерия, кръстосвала държави и общества. В тази част на книгата плетенето е разплитане. Както, когато искаме от старата дантела да оплетем нова, се налага първо да я разплетем, така и Батур търси да открие първопричината за създаването на едно толкова провокативно изображение. От идеята за сътворението на картината, изобразяваща Съ-творението по най-прям начин, авторът стига и до логичното грехопадение, следвайки нишката на логиката на човешкото създание. И развива теорията за ябълката като еротичен субект, изобразявала онова, което в годините на пуританството е било абсолютно табу – женския полов орган. Ако оставим настрана предразсъдъците и евтиния скандал, можем да съзрем една по-дълбока линия, свързваща акта на сътворението с акта на отхапване на ябълката. И оттам да наплетем нашата история за произхода. На света.
„Ябълката. Опит за роман за техниките на плетене“ е на изд. Парадокс, в превод на Семиха Бекир, а дизайнът е на Мариан Колев.
И.
