петък, 30 декември 2016 г.

"Повелителката на подправките", Читра Дивакаруни





Ако ви се чете топла, човешка история, подправена с много различни аромати, гарнирана с мистични предания, то това е вашата книга. Със сигурност няма да е книгата, която ще промени из основи живота ви, освен, ако не получите внезапен изблик на любов към екзотичните подправки и това не ви доведе до смяна на професионалното ви поприще, но пък може да ви остави приятно чувство за добре прекарано време, особено, ако е на топло, под завивка, с чаша ароматен чай, докато навън фучи вятърът. И още нещо – може да научите много и полезна информация, свързана с Индия. Но за това после.
Накратко историята е следната. На един митичен индийски остров млади послушнички овладяват уменията и силите да боравят с подправките. След ритуално влизане в  пречистващ огън, те стават Повелителки на подправките и биват изпратени на някое далечно кътче на земята, където с помощта на  магии, помагат на сънародниците си да преодолеят проблемите в живота си и да намерят личен баланс. Като индийски ангели хранители, тези безсмъртни магьоснички нямат право да се намесват в събитията и да се сближават прекалено с обикновените хора.  Една от повелителките, Тило, отива с Оукланд, САЩ, където продава подправки в малко магазинче и решава сърдечните проблеми на индийските мигранти, надниквайки в душите им и разбирайки най-големите им болки и терзания. Мила, чувствителна и емоционална, Тило се влюбва в Рейвън, американец, който прозира нейната същност и е изправена пред най-трудния избор – дали да остане безпристрастно помагаща или да се отдаде на чувствата и емоциите, които я връхлитат. Разбира се, няма да кажа какво избира накрая, ще трябва да си я прочетете сами.
И така, оставяйки настрана историята, която, разбира се, е хубава, стигаме до онова, което е ценно в книгата. Всъщност това са две неща. Едното е ПОДПРАВКИТЕ. Дори и да не сте си падали много по готвенето, след тази книга ще ви се прииска да си имате хиляди бурканчета, шишенца, чекмедженца, малки торбички с всички съществуващи подправки на земята. Толкова ароматно са описани, толкова вкусно поднесени, че няма как да не се влюбите в тях. Ще ви се прииска да сбъднете най-съкровените си желания, забърквайки нещо вкусно и подправяйки го с нещо екзотично. Дори и самите имена на подправките звучат магично – шафран, кориандър, куркума, джинджифил...
Второто ценно в книгата е ... преводът. Сега ще отворя една скоба. Пристрастна съм към преводачката, защото я познавам  и съм абсолютно субективна. Обаче няма как да не съм, при положение, че бележките под линия ме пренасят в един различен свят, изпълнен с култура, история, традиции и поверия. Харесва ми това, че преводачката си е направила труда да обясни всяка чужда дума и да ни преведе през историята така, че да я съпреживеем.
За съжаление книгата е с ичерпан тираж, но ако я намерите в някоя библиотека или я вземете назаем от приятел, това е изключително подходяща книга за почивните дни и аз горещо я препоръчвам.
„Повелителката на подправките“ на Читра Дивакаруни е на изд. Кръгозор, в превод на Паулина Мичева, а корицата е на самото издателство и ще кажа само, че не е лоша, но не е любимата ми корица.
И.

сряда, 28 декември 2016 г.

"Писма от Дядо Коледа", Дж.Р.Р.Толкин



Има два начина да получиш желания коледен подарък. Първият е да напишеш писмо до дядо Коледа и да се надяваш той да го получи, уважи и да ти изпълни желанието. А вторият е да помрънкаш пред правилния човек. Аз съм овладяла до съвършенство втория.  Така че, когато видях и пожелах тази книга за подарък, просто насочих мрънкането си в правилната посока. И сестра ми ми я подари. :) Нямах търпение да прочета писмата, които дядо Коледа е пращал на децата на Толкин. Той винаги е писал и на моите деца, но никога не се е сещал да им описва приключенията си, камо ли пък да им рисува картинки.
Книгата е великолепна! Толкова красиво поднесени истории за деца с красиво нарисувани рисунки, че ти се иска да си дете на Дж.Р.Р.Толкин. И да чакаш трепетно какво тази Коледа ще има в писмото.  Да прочетеш за поредното приключение на Северния полюс. Много симпатичен образ е и Полярния мечок, който все прави някакви глупости, но затова пък е абсолютно честолюбив и се обижда лесно.
Страхотно е, че са отпечатани оригиналните писма с почерка на Толкин, опс на Дядо Коледа и Полярния мечок, исках да кажа. Бих се радвала, ако са по-голям размер, .т.е. ако цялата книга е по-голям формат. Защото така биха се виждали детайлите в картинките много по-добре. Зная, че това би оскъпило книгата, но аз лично бих платила по-висока цена, само за да виждам по-добре или да мога спокойно да прочета ситния почерк в някое писмо.  Сега на места ми трябва лупа. Мисля, че това е единственият недостатък на книгата.
Надявам се децата ми да проявят снизхождение към дядо Коледа за семплите писма, които са получавали през годините, без нито едно приключение или рисунка. Все пак важното е, че поне им е писал. Също така се надявам да ми простят, че тази Коледа аз получавам цял подвързан том с писма. Вярно, не са адресирани до мен, но честно казано, докато ги четях, се почувствах като малко дете, въвлечено във фантазията на необикновения старец и неговия помощник - мечока.
Ако се колебаете какво да изберете за подарък, мисля, че тази книга е страхотно решение! Но и без специален повод е чудесен жест! И със сигурност не е само за деца. 

„Писма от Дядо Коледа“ на Дж.Р.Р.Толкин е на изд. Колибри, преводът е на Стела Джелепова.

И.


сряда, 21 декември 2016 г.

"Аз живях социализма", Георги Господинов



                         „АЗ ЖИВЯХ СОЦИАЛИЗМА, 171 лични истории“

Не знам как се е случило така, че съм пропуснала тази книга и съм се сдобила чак с второто ѝ издание. Както и сайта, в който са описани историите на обикновените хора за преживяванията им през социализма. Защото това е книга за моето минало. Онова, което съм заровила някъде дълбоко, заедно с всички онези спомени, които ме правят да съм това, което съм. Онова минало, в което е миризмата на манджа в детската градина, от която ми се повдигаше и която сутрин ме караше да изпитвам страх. В същото минало седя над купичката с недоизята храна, докато другите деца отдавна играят. Но в това минало имах и най-фантазните си игри, защото нямането помага на въображението. Тази книга е за миналото и на моите родители. Както и на техните родители. Социализмът е периода от живота ни, който е оставил най-пресния дълбок отпечатък, резултат от който ще носим дълги години напред. Четенето на тази книга е като сеанс по регресивна хипноза – изведнъж в главата ти нахлуват толкова спомени, някои изтласкани услужливо в дъното на паметта ти, а други просто забравени, но всички до един важни по някакъв начин. Не друго, а фактът, че книгата е сборник с истории от неизвестни и обикновени /в основната  си част/ хора, я прави толкова ценна. И толкова близка до всеки, живял поне първите си десетина години в този период. Защото можеш лесно да се разпознаеш. Да се асоциираш. Да си спомниш. 

Идеята за проекта „Аз живях социализма“ е на Диана Иванова, Георги Господинов, Калин Манолов, Румен Петров. Създаден е бил сайт, в който всеки човек е можел да изпраща своята лична история, свързана със социализма. От всички истории, без те да бъдат редактирани, е бил съставен този сборник, съставител на който  е Георги Господинов.
За съжаление, сайтът
spomeniteni.org, в който са били публикувани историите и който е в основата на книгата вече не съществува.
Искам да запомня книгата през някои мои лични истории, свързани със социализма.

Едната ми баба, която се казваше Милка,  беше шивачка. Тя, обаче, шиеше у дома си. Този факт аз като малка бях приела за даденост и за абсолютно нормален. Като онези неща, които ти се струват съвсем естествени, докато някой не ти обърне внимание на обратното. Всяко лято аз ѝ ходех на гости в гр.Михаѝловград /днешен Монтана/. Много често тя ме водеше из центъра, обличайки ми най-хубавите дрехи. А аз имах хубави дрехи, защото тя ми ги шиеше и те винаги бяха различни от онази безлична конфекция, с която бяха облечени всички останали деца. Един ден, на една такава разходка си спомням, че една леличка ме попита баба какво прави. И аз съвсем естествено ѝ отговорих, че си седи в къщи и шие дрехи. Баба се смути нещо, заприказваха се двете, а като си тръгнахме, ми каза повече никога да не казвам какво работи и още по-малко къде точно го работи. Предупреди ме да пазя в тайна, че шие „на частно“ и да казвам, че шие „ей така за приятелки само“, защото може да си има неприятности. Аз не разбрах нищо, защото в моите очи баба не правеше нищо нередно, но тази „тайна“ ме изпълни с чувство за безпокойство.

Същата ми баба имаше един супер дебел Neckermann, изпълнен с най-красивите неща – дрехи, играчки, стоки за дома. Всеки следобед баба си лягаше за час и половина. Тогава трябваше да пазя тишина и през този час и половина аз живеех в друг свят – онзи на красивите стоки от некермана. Представях си как съм облчена с такива дрехи, къде съм и какво правя. Играех наум с играчките. Особено ме впечатляваха куклите – бебетата и барбитата. На второ място бяха леготата и коснтрукторите. За този час и половина аз успявах да разгледам абсолютно целия некерман, даже нещата, които изобщо не ми бяха интересни и да си поиграя вътре в него. Това мое често бягство от действителността беше лишило списанието от корицата и няколко страници, неустояли на припряното отгръщане. Некерманът също беше тайна.

Другата ми баба, на която съм кръстена- Иванка, беше учителка по руски език. Още от малка знаех руски песнички и стихотворения. Тя ми е разказвала една история – била съм ѝ на гости, съвсем малка, току що проговорила напълно. През нощта тя чула нещо, станала и ме видяла да си седя в леглото и да си разказвам на руски едно стихче. Междудругото, помня го и досега „Тише мъйши, не шумите, кота Васка не будите! Вот проснйотся Васка кот, розобйот ваш горовод“/нямам руска клавиатура и изглежда малко смешно така/.
Тази ми баба ми направи и пищов за класното по руски за падежите, защото макар и да говорех чист език, без акцент, то беше на ниво интуиция и все не можех да обясня кой падеж къде е и защо. Но това е една друга история. С баба правехме за всяка Нова Година концерт-спектакъл, чийто сценарий беше нейно дело. Мисля, че в училище е отговаряла нещо за културно-масовата дейност, защото имаше богат опит и усет. Спомням си, че много се забавлявахме, докато репетирахме и после, когато го представяхме. Тя ми правеше сутрин кафе инка, което пиех заедно с нея с бисквитка и се чувствах голяма. После, когато пораснах, ме черпеше с ликьор собствено производство и си говорехме за мъже.

Едно от най-вълнуващите неща за мен като дете беше да минат цигани с гъдулка и мечка или маймунка пред блока. Винаги съжалявах, ако не съм долу и ги гледах дълго от балкона как разиграват своето представление. От мечката хем ме беше страх, хем ми беше интересно как танцува. Жал не съм изпитвала. Тя дойде по-късно. В онзи период циганинът с мечката беше част от магията на детството ми.
Имам ужасно много спомени от социализма. Някой приятни, други – страшни, а трети – смешни. Просто този период съвпадна с моето детство и в него имаше всичко. Много хора на моята възраст свързват детството си с безгрижието. Аз мисля, че това не може да е функция на социализма, такова трябва да е всяко едно детство. Когато пораснат децата ми, ще разбера дали съм права и силно се надявам да съм, защото иначе ще е страшно. Аз лично този период като че ли най-много го свързвам с патоса. Имаше патос във всичко и навсякъде. И най-дребните случки бяха завивани в този патос като паметник с чаршаф преди откриване, което всъшност правеше нещата комични. 

Книгата „Аз живях социализма, 171 лични истории“ е на изд. Жанет 45, а оформлението на корицата е на Надежда Олег Ляхова. Сега видях в сайта на издателството, че вече се продава четвърто издание. Това говори много за нуждата от такава книга.
Междудругото, точно в същия отровно оранжев цвят беше мокета в хола на двустайния апартамент, с който се сдобихме, след като живяхме няколко години 4-членно семейство в гарсониера.  Корицата е много добра. 

П.С. Приятна изненада бяха спомените на няколко приятели в книгата.
И.