четвъртък, 9 март 2017 г.

"Опитомяване на камъка", Анна Христова




     Признавам си, че подходих към тази стихосбирка с известен страх. Познавам Ани от много време и макар, че не сме точно приятелки, не си пием кафето заедно, не си споделяме лични истории, все пак пребиваваме в едно пространство и имам усещането за (макар повече виртуална, отколкото реална) близост. Затова изпитах смущение, когато разтворих нейният интимен свят, излят на страниците на книгата ѝ. Щях да надникна в най-съкровените ѝ мисли и чувства.  Ами, ако не ми харесаше? Как щях да ѝ отговоря на въпроса „Какво мислиш?“, който усещах, че ще ми зададе. Страховете са онова нещо, което се преодолява най-добре, кокато се изправиш пред него.
„Опитомяване на камъка“ и много лична изповед, като из(с)правяне със собствените демони е. Като изплакана болка по обичта, споделянето, общуването. Понякога е епитафия на любовта, а друг път е логаритмичната спирала на времето. Понякога е като стихотворенията, които сме свикнали да четем, а друг път е като афоризъм със заглавие. Понякога е кратка, точна и безкомпромисно ясна, а друг път е протяжно описателна, като излегнала се на припек котка. Но със сигурност тази изповед на Ани е докосваща и караща те да се замислиш, а после да поискаш да прочетеш стиховете и пак, и пак, и пак. А липсата на всякакви препинателни знаци ти оставя възможност да ги сложиш за себе си (или за нея, както предпочиташ) там, където си мислиш, че трябва да са.
Страхът ми беше напълно неоснователен, но аз се радвам, че го имаше, защото ми даде една съвсем тихичка и лека критичност, която ми позволи да оценя стихосбирката по-обективно.
Това е една красива, малко тъжна и повече истинска книжка, която аз с радост бих подарявала на свои приятели, защото няма по-хубаво от това да споделиш преживяването, когато то ти е донесло емоция.
Корицата е прекрасна. Изключително стилна, с графичност,напомняща делечния Изток. Разказваща сама по себе си картина. Обичам, когато всеки един детайл е изпипан и е помислен, когато книгата ми носи цялостно усещане за завършеност.
„Опитомяване на камъка“ на Анна Христова е на изд. „Знаци“, а художник на корицата е Невена Ангелова.


нощите
дълги сенки от минало
което не иска
да си тръгне

семейство
сестра ми и брат ми
живеят в Щатите
веднъж годишно
се връщат
в родния ни град
а аз не го правя с години

въпреки това всяка събота
мама готви любимите ми
пълнени чушки
подрежда празнично масата в хола
и забравя да включи тефона си
баща ми
обърква дати лица събития
за по-сигурно носи
ключовете окачени на врата
макар вече не си спомня
за какво се използват
когато един ден се прибирам
намирам вратата
отворена


денят (не) си личи от вечерта
в полунощ някой краде
стрелките на всички часовници
времето спира
и разбирам
понякога приказките свършват
преди да са започнали

навън вали мокър сняг
няма подходящ ден
за сбогуване