събота, 9 февруари 2019 г.

"Мечка страх", Марин Бодаков



Мечка страх, а мен?
Няма как да пиша за поезия.
Особено за тази поезия.
Тъжна, неуловима, неукротима.
Войната на времето, в която всички сме на фронтовата линия.
И сме бойци.
Или развяваме бялото знаме.
А смъртта тихо пристъпва.

„Мечка страх“ на Марин Бодаков, с художник Кирил Златков е на издателство за поезия ДА.

И.

„***
всеки ден
споделям по една своя тайна
с непознат или приятел
(само така обезоръжавам и хората, и тайните) –
всеки ден олеквам
с по няколко грама смърт…“

„Обич
Помня този човек,
раната му като кораб,
корабът му като завивка,
завивката му като мочурище,
мочурището като звезда
и звездата като рана.
Човек като човек.“

„***
Простодушно небе –
превръща греховете в грешки,
виното във вода.
Мен в теб.“