„Най-кратките приказки на света“,Тамаш Ияш и Янош Лацкфи

Голямото ми откритие на Коледния Панаир на книгата е една малка, но изключително красива книжка. Привлече ми вниманието на изложбата на книгите от Вишеградската група и я потърсих на щанда на издателството.
„Най-кратките приказки на света“ на унгарския екип от Тамаш Ияш и Янош Лацкфи, с илюстрации на Жаклин Молнар  е едно истинско бижу. Визуална наслада за окото. Разбира се, първото, което се вижда е изключително красивата корица и едва след това идва текста, който е кратък, лаконичен, ироничен, остроумен, абсурден. Не бих искала да сравнявам двамата автори с Даниил Хармс, но това беше първото име, което ми изникна като асоциация, докато ги четях. И все пак са достатъчно различни. Не съм много сигурна, че това е детска книга, по-скоро е едно намигване към детския свят, отправено към големите на ръст хора. С което не искам да кажа, че дете не би я разбрало. Напротив.  Подозирам, че четени на един по-малък човек, приказките биха могли да бъдат доизмислени и пренаписани, но биха могли и да бъдат абсолютно отречени. Както знаем децата понякога са големи традиционалисти.  Довечера ще проверя.

Илюстрациите са много красиви, както и цялото оформление.  Имах усещането, че съм едновременно на изложба и в библиотека. 

„Найкратките приказки на света“ на Тамаш Ияш и Янош Лацкфи, и илюстратор Жаклин Молнар е на изд. Рива, а преводач е Адриана Петкова.

И.

Оказа се, че имам чаша със същия десен, като един от елементите в илюстрацията на корицата. Много сладко. :)

Ето и някои от любимите ми най-кратки приказки:

„Да, ама не, защото в най-кратката приказка на света се разказва за заешките уши, които чували всичко, но за жалост, си нямали заек.“

„Да, ама не, защото в най-кратката приказка на света се разказва за едно горчиво хапче, което най-тъжната кралска дъщеря на света погълнала случайно, и след това всичко ѝ се струвало по-сладко.“

„Да, ама не, защото в най-кратката приказка на света се разказва за един моряк, който предпочитал да сгъва хартиени лодки, вместо да управлява истински кораб.“

„Да, ама не, защото в най-кратката приказка на света се разказва за едно листо от дърво, което просто искало да си полети с вятъра, но се залепило за нечия фризура, а после станало разделител за книга.“

„Да, ама не, защото в най-кратката приказка на света се разказва за една гумичка, която изхвърлили в кошчето за боклук, понеже не могла да заличи от едно писмо думите „обичам те“.“

"Как малкият Клаус стана Дядо Коледа", Л. Франк Баум

Миналата година помрънках за една коледна книга, тази, обаче нямах търпение до празника. Затова се снабдих с това бижу предварително. И много се радвам, защото през ваканцията ще четем с децата „Как малкият Клаус стана Дядо Коледа“, ще ядем домашни бисквити и ще пием мляко с какао. Точно така те предразполага тази книга. Тъкмо бях позагубила коледния дух, задушен някъде под купчините пластмасови играчки, „неустоими“ предложения и оферти и изобщо превръщането на този светъл празник в епогей на комерсиалното и се появи тази книга, за да ми върне настроението. Няма нищо случайно.
Лиман Франк Баум, познат у нас предимно с „Магьосникът от Оз“ е написал една страхотна приказка за създаването на Дядо Коледа и традициите, свързани с коледната елха, чорапите над камината, украсата и подаръците. Малкото бебе Клаус, намерено от една нимфа, отгледано в света на безсмъртните вълшебни същества, се превръща в един благороден млад мъж с добро сърце, който обича да доставя радост. Разбира се, има и лоши герои, които се опитват да му попречат. Няма как да минем без битка между доброто и злото, докато живеем в света на дуализма. За да се превърне малкият Клаус накрая в добрия Дядо Коледа, познат на всички деца по света.Това е една  красива история за сътворението на празника такъв, какъвто би трябвало да бъде, а не такъв, в какъвто го превръщаме. Приказката е много хубава, логична, с внимание и към най-малкия детайл. Точно каквито са и илюстрациите. Изключително красив дизайн, със страхотни цветове и нежни акварелни рисунки. Дело са на Дамян Дамянов, който има моите адмирации, защото наистина е създал един коледен разкош. Донякъде класически, донякъде скандинавски, без да се натрапват, илюстрациите оставят на въображението достатъчно материал за доизмисляне и в същото време сами за себе си изглеждат като картини, които могат да се сложат в рамка на стената.

Има много книги на пазара, посветени на Дядо Коледа. Но повечето разказват как той живее в работилницата си, кой му помага, как обикаля с елените. До този момент не бях срещала история, която да разказва откъде е дошъл самия Дядо Коледа и какъв е бил преди да стане дядо. Тази теория за неговото съ-творение много ми хареса. Затова с удоволствие я препоръчвам на всички деца, независимо от възрастта им. Мисля, че, ако Дядо Коледа я види под елхата, докато оставя подаръците, това ще го накара да се усмихне и ще го стопли в студената зимна нощ.
„Как малкият Клаус стана Дядо Коледа“ е на изд. Колибри, преводът е на Надежда Розова, а корицата, както и илюстрациите вътре, както вече споменах са на Дамян Дамянов.

И.

"След това, когато едно дете беше палаво или непослушно, майка му казваше:

- Трябва да помолиш за прошка добрия Санта Клаус! Той не обича непослушни деца и ако не се разкаеш, повече няма да ти носи красиви играчки.

 На Санта Клаус обаче не му беше приятно да говорят така. Носеше играчки на децата, защото са мънички и безпомощни и защото ги обичаше. Знаеше, че и най-добрите деца понякога лудуват, а и най-палавите, често са добри. Децата по цял свят са такива и дори да беше способен да ги промени, не би го направил."

"Проявата на великодушие се помни по-дълго от славна битка, царски указ или учено писание, защото се разпространява и оставя отпечатъка си върху всичко и разказът за нея се предава от поколение на поколение."

П.С. Не знам защо всичките ми снимки са килнати надясно, но се надявам това да не е прекалено дразнещо. :)

"Истории за лека нощ за момичета бунтарки. 100 приказки за невероятни жени", Елена Фавили и Франческа Кавало

Нека ви кажа колко интересна за мен е тази книга. Когато я започнах , не спрях да чета. Стигнах  по -напред от половината, изчислявах колко години са живели, гледах художниците на невероятните илюстрации. Направи ми впечатление, че и те са едни момичета бунтарки. Не ми хареса това, че имената на художничките в картините не се забелязват лесно и трябва да ги търсиш отзад.

Не се оставих лесно, хората, за които ми стана интересно- проучих.

А наистина много ми хареса това, че знаех някои неща, които се отнасяха за жените.

Фрида Кало, Хатшепсут, която учим по история, Клеопатра, Хилъри Клинтън, Екатерина Велика, Джоан Джет, Елизабет I, Коко Шанел, Йоко Оно, Мишел Обама, Мария Кюри…

Всички останали научих… и се впечетлих.

Понякога ми ставаше тъжно за момичетата претърпели войната или тези, които са опитали или са успели да спасят народа си. И все пак всички се помнят, а с тази невероятна книга паметта им ще се пази дълго.

Още не съм написала своята история отзад , защото не съм направила, открила или каквото и да е там нещо. Но съм сигурна, че някой ден ще настъпи този момент.

Има милярди такива жени… Чакам книга номер две.

В.

Книгата "Истории за лека нощ за момичета бунтарки" на Елена Фавили и Франческа Кавало е на изд. къща "Хермес", а корицата и вътрешното оформление са на Тодор Пунгеров.

А сега ще ви покажа и първото си видео, което заснех! То е за тази книга :