Започвам първо
с това, че корицата е великолепна. Много харесвам такъв дизайн. Може би е и
заради любимото ми тюркоазено, което тук е по-скоро светло веронезе. В случая
дори и да не ме впечатли резюмето на гърба, бих си купила книга, която изглежда
така. Издателите, това е за вас!
Продължавам
с факта, че до този момент не съм попадала на книга с толкова много разговори
без никаква пряка реч. Всъщност цялата книга е един огромен диалог между
героите, вървящ като разказвателно описание, в което трябва сам да се досещаш
коя реплика на кого е. Този подход е особено интересен, защото не ти оставя и за секунда
усещането за спокойствие и неангажирано четене.
Изключително
подходяща книга за филмиране или драматургия. През цялото време си я
представях, поставена на сцена. Дори си представях и конкретни актриси, които
бих искала да видя в ролите на четирите жени от дамска стая N 5. Драматурзи и режисьори, това е за
вас!
Накратко
това е динамичен разговор за любовта, живота, разочарованията, смъртта. Три
възрастни жени в кардиологичното отделение и една млада новодошла, неусетно
попаднала в категорията „муха“ пациентка изграждат почти семейни отношения,
разкривайки най-интимните кътчета от душите си, най-големите си страхове,
равносметки, радости и тъги. Всичко това се случва под формата на един облог, включващ
младата жена и женения лекар, по който въздишат всичките дами и под зоркия
поглед на злобната сестра. Историята се върти в ритъма на визитациите, посещенията от роднини, контакта с милия африканец
от мъжката стая, който им носи всеки ден шам фъстъци и дългите часове свободно
време. Срещата със смъртта е особен акцент в книгата, навяваща лека тъга, но
оставяща спокойствието като естествен завършек на живота. През цялата книга
върви като линия съпоставката на старостта с младостта, без това да е сълзливо
и предизвикващо съжаление. За характерите на героите, причините за техните
действия, продиктувани от възпитанието им, отношенията им с най-близките и
личните им особености, авторката ни оставя сами да се досетим, деликатно
подавайки ни малко, но достатъчно информация. Всъщност, по някакъв начин
читателят може да се почувства (съ)автор на живота на героите, преди срещата си
с тях в дамска стая N5, ако го позволи.
Определено „Категория „муха““ е една различна, ненатрапчиво разкриваща истини от
живота книга, в която можеш да си избереш дали да си в ролята на мухата или на този,
който лекува мухата, но при всички случаи можеш да се насладиш на четенето на
текст, написан с интересно и особено чувство за хумор.
„Категория „Муха““
на Анна-Елизабет Майер е на изд. Прозорец, преводът е на Ваня Пенева, а
дизайнът е на София Димитрова.
П.С. Книгата е изключително удобна за четене в градския транспорт, особено, ако сте с подходящ маникюр и чанта. Ако не сте, по-добре си я четете у дома. :)
И.
Ето и малко цитати :
„Страхотен
мъж беше моят Оти, умен мъж. Знаеше всичко за Първата световна война, за
причините ѝ, това най-много го интересуваше. Поръчваше си книги по телефона,
носеха му ги вкъщи и той ги четеше всичките. Аз повече се интересувах от София
Лорен, от живота на звездите. А моят Оти непрекъснато четеше за Първата
световна война. Втората си я знаеше, лично бе участвал в нея.“
„Госпожа
Блазер е била хубава като картинка, осведоми ме госпожа От. Даже е работила
като манекенка. О, така ли, промълвих и се вгледах в кръглото лице на госпожа
Блазер. Лице на старо бебе, помислих си. Странно е да видиш началото и края в
едно.“
„Докато
разказваше, аз я оглеждах скришом : тялото ѝ се очертаваше под завивката
подобно на изсъхнал клон. А в края на изсъхналия клон стърчеше сушена слива.
Ако се вгледа добре в тази сушена слива, човек би могъл да открие отблясъка на
тъмни слънца.“
„Белинда е
специалист по храненето, тя знае, възрази Георг. Вече знаем, че вашата Белинда умее
да се оправя с хората, усмихна се госпожа От. О, да – потвърди Георг – в нейната
професия това е много важно. Тя умее да се сближава с хората и да им внушава,
че имат сили да се откажат от вредните си навици. Яде банани, но изглежда жаден
за човешка кръв, помислих си. Милата ми Белинда има трудна професия. Налага се
да ги убеждава дълго. Да им говори с ясни думи, за да разберат какво ги очаква.
Май и Белинда е жадна за човешка кръв, помислих си.“
„Алоис също
избягваше погледа ми в началото, заяви госпожа От. Кой беше Алоис? – Госпожа Блазер
прозвуча почти отчаяно. Съчувствах ѝ. Госпожа От благоволи да обясни : Кратка
връзка без значение. Но предисторията е доста дълга. Аха, промърмори госпожа
Блазер. Трудно се хвана, милият Алоис. Правеше се, че не се интересува от мен.
Макар че работехме в една стая. Защо ли някоя от колежките на Райни не си го
хареса...-размечта се госпожа Блазер. Знаете ли на колко обучения е
ходил.....Вече всичко ми е ясно. Госпожа От ми намигна. Никоя не го поглежда.
Аз обаче погледнах Алоис и веднага разбрах : този е преживял нещо лошо. И реших
да му покажа, че има и друго. Исках да ме погледне и той ме погледна. Постигнах
целта си, заяви гордо госпожа От. После обаче гледаше само мен. Направо не ме
изпускаше от поглед. Това вече не го разбирах. Гледаше ме непрекъснато. Сигурно
затова връзката ни не продължи дълго, въздъхна госпожа От. Напуснах го и той си
смени работното място, защото не понасяше да ме гледа.“
