"Девет цикъла сезони", Надежда Максимова

Тази книга е една от новите ми придобивки на последния, различен от останалите, Панаир на книгата. Признавам си, че бях привлечена от корицата, но и самата тематика ме заинтригува, още повече че тази година за първи път имам разсад на чери домати на балкона си. Книгата обещаваше да ме въведе в тайните на „градината, животните, билките и ….всичко останало“.
Вярна на себе си ще започна с нещата, които харесах. Корицата. Вече го споменах, но пак ще го кажа – страхотно попадение. Леко напомняща на руските илюстрации, много свежа, бъбрива и цветна, тази корица на мен лично много ми допадна.
Един хубав и полезен елемент на книгата е отделянето на съветите за градината и рецептите в самостоятелни откъси, със знак отстрани, така че лесно да се ориентираш дали четеш рецепта или съвет и бързо да можеш да ги намериш.
За съжаление, обаче, самата книга ме разочарова. Първото нещо, което ми направи впечатление, е хаосът, който цари в нея. Няма никаква линия, която да можеш да проследиш. За авторката може да е ясно кога започва един сезон и кога свършва, но за мен, като пълен лаик в селския живот, това си остана загадка. Езикът, на който е написана, е нещото, което окончателно ме дистанцира от книгата. Има изрази и думи, които звучат добре в устната реч и много зле в писмената. Може и такава да е била целта – да изглежда естествено и небрежно, но това е един доста висш пилотаж, а в случая явно имаме по-скоро любител, отколкото добре обучен пилот. Макар че за мен лично това в голяма степен е и работа и на редактора. Стилистично книгата просто не звучи добре. Да не говорим за грешките и неточностите в езика. Примери -  „оняден“, „Бг“, вместо България /сори, ама не ми стои добре в книга – в статус или лична коренспонденция - ок, всички го ползваме/, английските заместители на думи, /които аз ще схвана, но майка ми, на която смятах да препоръчам книгата заради градинските съвети – не/, като „трайбъл“, напр., измислените думи, като „изпърпурка“. „всезнайване“, „спацъркала“ и др. А изречения, като „ „Абе, к‘во се отдавам на мая да искам!“, „Между листата ѝ прехвърчат всякакви златисти.“ откровено не разбрах. Изобщо цялата книга звучи като че ли написана за тесен кръг приятели, с които авторката си говори на един език, но е леко недостъпна за всички останали. И между всички описания на живота в балканското селце тук-там пръснати разсъждения на политическа тема. Цялата книга звучи като извадени от фейсбук статуси /което се подсилва и от емотиконите -  допълнително каращи я да олеква като текст/ и нахвърляни безразборно, със спазена известна хронология. А колко хубаво щеше да е да има една история, която да следя като читател, вместо да се ориентирам в разхвърляни записки. Дори можеше деветте цикъла сезони да бъдат някак обособени и отделени.
Иначе, от всичко прочетено, оставам с впечатлението, че с авторката по много теми мислим еднакво и като цяло изповядваме доста сходна философия за живота. Очевидно тя е свестен човек, който има ясна гражданска позиция и много хубава ценностна система, ангажиран с проблемите на Природата и мястото на хората в нея. Точно затова ме е яд, че тази книга не се е получила, защото не мисля, че ще докосне хора, които имат различно от нейното мнение. А с един добър редактор можеше да се получи истинско бижу.
За самото отглеждане на билки, растения, плодове и зеленчуци също не ми е достатъчна информацията. На много места звучи така, сякаш вече трябва да знам някои неща и тя ме надгражда. Започна добре с описание на алелопатията, в началото имаше някои съвети кое растение с кое се съчетава и после тази тема някак се забрави. Като че ли в началото на книгата темата за градината беше по-силна, а от средата към края се наблегна на „всичко останало“.
И за финал пак нещо положително – азбучният показалец накрая, който лесно може да те упъти, ако искаш да решиш здравословен проблем или да прочетеш информация за някоя билка. В този смисъл книгата може да се ползва като наръчник за градината, за каквото аз лично смятам да я ползвам.
„Девет цикъла сезони“ на Надежда Максимова е на изд. Омайниче, а корицата, която ме вдъхнови да снимам книгата на вилата сред нашите буркани и набрани в планината билки и растения, е на Кристина Стоянова.

И.

Както винаги имам малко цитати:

„…В един момент дори интуитивното знание започва да трепти като пренапрегнат мускул, а още малко по-нататък усещаш, че ако се отпуснеш по вълната и се гмурнеш в дупката на осъзнаването, ще достигнеш ослепителен взрив, който ще те убие, защото тялото и мозъкът в тази им конфигурация не могат да понесат истинската природа на енергийния поток и неговото многообразие.“

„Една от най-прекрасните черти на живота на Балкана, или на село като цяло, е специфичната тишина и меден ритъм на ежедневните звуци. Толкова е спокойно в сравнение с градските шумотевици, че създава впечатление за тишина. А тази тишина е плашеща за някои. Веднага можеш да познаеш кой от съседните виладжии тъкмо е пристигнал. Той е не само шумен и зает, но и винаги добавя някакъв звук, да смекчи прехода към тишината – да не вземе да получи шок нещо. Пуска си музика, в някои трагични случаи телевизия или радио да му бучи, вместо да слуша тукашната тишина и омагьосващия ритъм на планината. Защото в действителност то съвсем не е тихо.“

„….дните от календара се размиват, ако си извън играта на общество. Знам след колко дни ще е пълнолуние, но не и коя дата е.“

„Когато манипулираме енергийните потоци и знанието, Вселената откликва не само на моите нужди, но и ме използва като отговор за нуждите на другите.“

"ОМ за всеки ден", Мадисън Тейлър

 

Тази книга със сигурност няма да промени живота ти. Освен, ако по добро стечение на обстоятелствата не я прочетеш в правилния за теб момент. Може да не промени живота ти, но пък е много приятна за четене. Може да бъде разгръщана на малки хапки, всеки ден, каквото е и заглавието ѝ и да наблюдаваш дали всяка една глава съвпада с нуждата ти да прочетеш нещо вдъхновяващо точно днес. А може и да вземеш по-големи порции от нея, ако имаш такава потребност в момента. Със сигурност в литературата, свързана с духовното израстване, повечето неща вече са казани по един или друг начин. И в този смисъл, едва ли има нещо супер уникално, което вече да не сме чели. Аз по принцип трудно смилам такава литература. В повечето случаи се чувствам подценена като читател и имам усещането, че се повтаря едно и също до безкрай. Това, което ми хареса в тази книга е лекотата, с която я прочетох. Може би е попаднала при мен в правилния момент и макар да не успя да промени живота ми беше много приятна и я усетих като глътка свеж въздух.
„ОМ за всеки ден“ на Мадисън Тейлър е на изд. Кибеа, в превод на Ирина Манушева, а корицата е на Красимира Деспотова.

И.

„Лесно е да забелязваме качествата, които не харесваме, у другите хора. Много по-трудно е да осъзнаем, че и ние притежаваме същите качества.“

 

„Само защото една идея или похват са популярни, това не означава, че са правилни за всички. До известна степен обаче нещата стават популярни, защото много от нас не намират време, за да определят какво е правилно за тях, а просто постъпват по начина, по който го правят и другите. Така вземаме решения за живота „задочно“, което в никакъв случай не означава „съзнателно“.“