Това е книга, чието четене те оставя с едно
доста мъчително усещане. Не, защото е написана скучно или не се чете приятно.
Просто е мъчително да си свидетел на нелепите раздели на една двойка, която по
всичко личи, че е създадена да бъде едно цяло. Чувстваш се малко неловко, както
когато ставаш свидетел на семеен скандал на близки приятели. Това, което
спасява неловкото усещане, е чувството за хумор на автора, с което е поднесена
тази уж напълно тривиална история.
Това са Фриц и Алис. Те се срещат, после се разделят, после се събират, после
пак се разделят и така няколко пъти. Причините са най-различни и с нищо не се
отличават от причините за разделите на всяка една двойка. Родители, ревност,
измяна, нелепа случайност. И Фриц, и Алис създават своите нови семейства, макар
че и двамата усещат, че са пропуснали голямата си любов и новата им връзка е
просто част от компромисната игра на „така се прави, защото така е прието“.
И най-ненадейно техните продължения - децата им, имат шанс да довършат историята
на своите родители. А може би всъщност точно затова Алис и Фриц не са създали
своето семейство, за да имат шанс техните деца да го направят.
Както вече казах, книгата е написана с много приятно чувство за хумор, чете се
леко и освен неприятното усещане, че двама души се разминават, всъщност е
оставя едно хубаво чувство за добре прекарано време. Особено приятна ми беше
историята с вратовръзките.
„Нашите раздели“ на Давид Фоенкинос е на изд. Колибри, в превод на Георги
Ангелов, а корицата е на Стефан Касъров.
И.
„Никога не трябва да се иска от една жена
рационално обяснение за поведението ѝ.“
„Често в
семейства с две деца се случва да търпят при едното онова, което не допускат
при другото.“
„По-късно щях
да разбера, че със сигурност не трябва да живееш сред думите, за да можеш да
пишеш. За да пишеш, трябва да избягаш от тях.“
„Отидохме в
ИКЕА и се скарахме в ИКЕА. Трябвало е в този огромен магазин да наемат брачен
консултант. Защото, ако съществува място, където се разголва душата на
семейството, то е именно там. Дори се питам дали всички тези мебели за
сглобяване не са замислени да сеят любовни раздори. Почти съм сигурен, че
основателят на ИКЕА е депресиран швед (което си е почти тавтология) без
емоционален живот, открил начин да съсипва живота на другите. Студентите по
социология би трябвало да ходят на стаж в тези магазини, ще намерят всичко,
което им е необходимо.“
„Животът е
твърде кратък, за да може да бъде живян с желанието да сме безупречни.“
„Странно, но
докато търсех думи да я успокоя, самият аз се успокоих. Вероятно това би бил
добър метод за справяне със страховете ни – винаги да имаме под ръка някой
по-крехък.“
„Животът ни се
състои от кръгове. От кръгове с въображаеми развития, от опити да повярваме, че
целта не е изходната точка. Макар да е повече от очевидно, че се насочваме към
началото, към праха.“
„Вярно, твърди
се, че в началото нещата са леки: щастието би трябвало да се мери на кантар; би
трябвало да претегляме любовите си, за да узнаем доколко са западнали.“
„Значи това
било щастието, състояние на пълно задоволство. Обло, без никаква пукнатина.
Може ли човек да е щастлив, без да изпитва пълно задоволство? Съществува ли
момент, в който човек може да се чувства напълно
нещо си? В деня на сватбата си реших, че прекомерното усърдие на
редакторите на „Ларус“ трябва да има граници – има много думи, на които не
следва да даваме определение. Щастието не може да бъде затворено някъде, то се
изживява в безкрайното пространство.“
„Нерядко
най-напред не успяваме там, където впоследствие ще успеем, и често дори тъкмо
първоначалният неуспех обуславя последващия успех.“
„Много любов
трябва, за да успееш да навлечеш костюма на съвременен супергерой, който се
опитва да спаси от ежедневието ритъма на сърцето. Но ежедневието не е само
машина за убиване на минутите.“
