На 17 юли
1967 година фотографът Роко Морабито пътува по работа по 26-та улица през
Джаксънвил с автомобила си. Още на отиване той забелязва работниците от
местната електрическа компания, които извършват някаква рутинна поддръжка на
стълбове за комунални услуги. На връщане Роко Морабито решава да спре, за да
направи няколко кадъра, тъй като му харесва светлината. Докато взима
фотоапарата от колата си, чува писък и обръщайки се вижда увисналото на стълба
тяло на единият работник. Докато изпълнява служебните си задължения, Рандъл
Чампиън случайно докосва жицата с високо напрежение, по която текат 4000 волта
ток. За части от секундата тялото му е изхвърлено и увисва на обезопасителните
колани, а сърцето му спира. Неговият колега, Джей Ди Томпсън се втурва към него
и съвсем инстинктивно впива устни в устните на Чампиън, за да му направи
изкуствено дишане и да вкара малко въздух в дробовете му. Той прави това, докато сърцето на колегата му
бавно не започва отново да бие. През това време Роко Морабито звънва на спешния
телефон, за да повика бърза помощ, а докато чака, прави уникалната си снимка
„Целувката на живота“, за която година по-късно получава награда Пулицър за
фотография. Рандъл Чампиън е спасен и доживява до 64-годишна възраст.
„Кривата на
щастието“ е книга, съставена от статиите на спортния журналист Иво Иванов, в
която има над 70 подобни вдъхновяващи истории. Истории, които могат да те
накарат да настръхнеш. Истории, които задават въпроси. Или дават отговори. Истории,
които ще те вдъхновят, ще те разплачат, ще те разгневят, ще те смирят. Това е
книга, от първия ред на която усещаш малки тръпки по цялото си тяло и това
усещане те държи през цялото време. Заради историите в нея, но най-вече заради
майсторството на нейния автор. Защото Иво Иванов не е просто един спортен
журналист, който предава спортни събития, а истински вдъхновяващ писател, който
завърта историята около теб така, че отвъд спорта намираш много повече. Намираш
истини за живота и разбираш, че думите могат много повече от това да разкажат
една история. Думите могат да променят съдби.
Защото, например в един разказ за човек, роден с ощетено тяло под формата на
увреждане, но пък с пълна със сила душа и воля, които в пъти компенсират
липсите, можеш да намериш толкова вдъхновение, че това да стане твоят личен
лост за промяна.
Нека сега се върнем за историята за „Целувката на живота“. Защо започнах ревюто
за книгата с тази фотография? Защото животът на пръв поглед е низ от
случайности, събрани по едно и също време на едно и също място. Но само на пръв
поглед. Всъщност той е низ от неслучайни събития, които идват при нас в точно
определен момент, за да свършат точно определена работа. Ако Роко Морабито не
беше пътувал по 26-та улица, нямаше да види техниците. Ако на връщане, той не
беше решил да спре, нямаше да стане свидетел на съдбоносна история. Ако не я
беше заснел, светът нямаше никога да узнае за силата на любовта над смъртта.
Защото, ако Джей Ди Томпсън не обичаше живота толкова силно и хората като цяло,
нямаше да се втурне да помага на своя колега. И, ако Иво Иванов не беше толкова
добър майстор на историите, ние никога нямаше да разберем за тях и да почерпим
сили и вдъхновение.
На корицата
е написано „книги, които вдъхновяват“. „Вдъхновяващ“, „вдъхновение“, „вдъхновява“
– това са най-често употребяваните думи в този текст и това изобщо не е
случайно.
Защото те описват най-добре тази книга и аз наистина съм щастлива, че имах
възможността да се докосна до нея и да прочета всичките тези над 70 истории.
„Кривата на щастието“ на Иво Иванов е на изд. Вакон.
И.
Това е фотографията на Роко Морабито, наречена "Целувката на живота"
„Животът е
нестабилен, трепкащ пламък, който ни е подарен за малко или от Бога, или от
капризната съдба. Той е най-ценното и необяснимо нещо, което притежаваме. И в
краткото време, в което сме негови собственици, ни е дадена изключителната
отговорност да решим какво да правим с него.“
„Състрадателност.
Не ни е нужна, за да оцелеем. Няма да я намерите в учебника по биология. Няма
да ви помогне да спечелите състезание или да направите много пари. Но по
някакъв особен начин тя ни е необходима и ни прави хора. Състраданието няма
очертания и тежест. То не идва отникъде, но ако му позволим, ще ни отведе
навсякъде. „Състраданието е необяснима,
чисто човешка характеристика, която ни е помогнала да се обособим като
единствен по рода си вид в природата.“ Казал го е самият Дарвин.
„Пирамидата
е привидно симплистична мотивационна система, но зад опростената ѝ структура се
крие цял един свят. Тя е кредо на поведение и печеливш подход към всеки един от
няколкото милиона моменти, от които се състои един човешки живот. Пирамидата на
Уудън се крепи върху 15 изграждащи блока и комбинация от принципи. На върха на
пирамидата педагогът поставя „състезателното величие“, което описва по следния
начин: „да даваш най-доброто от себе си тогава, когато ситуацията го изисква.
Ситуацията го изисква винаги!“ В основата на пирамидата са претенции към
характера, които все по-често биват забравяни от днешните звезди: неща като
целенасоченост, трудолюбие, лоялност и самоконтрол. Човек не може да се изкачи
до върха, ако първо не е стъпил върху основата. С други думи, пирамидата не
може да бъде обърната наопаки…
Стените на
пирамидата се крепят и върху принципите на Уудън. Един от тях гласи: „ Стреми
се да превърнеш всеки следващ ден в своя най-голям шедьовър.““
