"Девет цикъла сезони", Надежда Максимова

Тази книга е една от новите ми придобивки на последния, различен от останалите, Панаир на книгата. Признавам си, че бях привлечена от корицата, но и самата тематика ме заинтригува, още повече че тази година за първи път имам разсад на чери домати на балкона си. Книгата обещаваше да ме въведе в тайните на „градината, животните, билките и ….всичко останало“.
Вярна на себе си ще започна с нещата, които харесах. Корицата. Вече го споменах, но пак ще го кажа – страхотно попадение. Леко напомняща на руските илюстрации, много свежа, бъбрива и цветна, тази корица на мен лично много ми допадна.
Един хубав и полезен елемент на книгата е отделянето на съветите за градината и рецептите в самостоятелни откъси, със знак отстрани, така че лесно да се ориентираш дали четеш рецепта или съвет и бързо да можеш да ги намериш.
За съжаление, обаче, самата книга ме разочарова. Първото нещо, което ми направи впечатление, е хаосът, който цари в нея. Няма никаква линия, която да можеш да проследиш. За авторката може да е ясно кога започва един сезон и кога свършва, но за мен, като пълен лаик в селския живот, това си остана загадка. Езикът, на който е написана, е нещото, което окончателно ме дистанцира от книгата. Има изрази и думи, които звучат добре в устната реч и много зле в писмената. Може и такава да е била целта – да изглежда естествено и небрежно, но това е един доста висш пилотаж, а в случая явно имаме по-скоро любител, отколкото добре обучен пилот. Макар че за мен лично това в голяма степен е и работа и на редактора. Стилистично книгата просто не звучи добре. Да не говорим за грешките и неточностите в езика. Примери -  „оняден“, „Бг“, вместо България /сори, ама не ми стои добре в книга – в статус или лична коренспонденция - ок, всички го ползваме/, английските заместители на думи, /които аз ще схвана, но майка ми, на която смятах да препоръчам книгата заради градинските съвети – не/, като „трайбъл“, напр., измислените думи, като „изпърпурка“. „всезнайване“, „спацъркала“ и др. А изречения, като „ „Абе, к‘во се отдавам на мая да искам!“, „Между листата ѝ прехвърчат всякакви златисти.“ откровено не разбрах. Изобщо цялата книга звучи като че ли написана за тесен кръг приятели, с които авторката си говори на един език, но е леко недостъпна за всички останали. И между всички описания на живота в балканското селце тук-там пръснати разсъждения на политическа тема. Цялата книга звучи като извадени от фейсбук статуси /което се подсилва и от емотиконите -  допълнително каращи я да олеква като текст/ и нахвърляни безразборно, със спазена известна хронология. А колко хубаво щеше да е да има една история, която да следя като читател, вместо да се ориентирам в разхвърляни записки. Дори можеше деветте цикъла сезони да бъдат някак обособени и отделени.
Иначе, от всичко прочетено, оставам с впечатлението, че с авторката по много теми мислим еднакво и като цяло изповядваме доста сходна философия за живота. Очевидно тя е свестен човек, който има ясна гражданска позиция и много хубава ценностна система, ангажиран с проблемите на Природата и мястото на хората в нея. Точно затова ме е яд, че тази книга не се е получила, защото не мисля, че ще докосне хора, които имат различно от нейното мнение. А с един добър редактор можеше да се получи истинско бижу.
За самото отглеждане на билки, растения, плодове и зеленчуци също не ми е достатъчна информацията. На много места звучи така, сякаш вече трябва да знам някои неща и тя ме надгражда. Започна добре с описание на алелопатията, в началото имаше някои съвети кое растение с кое се съчетава и после тази тема някак се забрави. Като че ли в началото на книгата темата за градината беше по-силна, а от средата към края се наблегна на „всичко останало“.
И за финал пак нещо положително – азбучният показалец накрая, който лесно може да те упъти, ако искаш да решиш здравословен проблем или да прочетеш информация за някоя билка. В този смисъл книгата може да се ползва като наръчник за градината, за каквото аз лично смятам да я ползвам.
„Девет цикъла сезони“ на Надежда Максимова е на изд. Омайниче, а корицата, която ме вдъхнови да снимам книгата на вилата сред нашите буркани и набрани в планината билки и растения, е на Кристина Стоянова.

И.

Както винаги имам малко цитати:

„…В един момент дори интуитивното знание започва да трепти като пренапрегнат мускул, а още малко по-нататък усещаш, че ако се отпуснеш по вълната и се гмурнеш в дупката на осъзнаването, ще достигнеш ослепителен взрив, който ще те убие, защото тялото и мозъкът в тази им конфигурация не могат да понесат истинската природа на енергийния поток и неговото многообразие.“

„Една от най-прекрасните черти на живота на Балкана, или на село като цяло, е специфичната тишина и меден ритъм на ежедневните звуци. Толкова е спокойно в сравнение с градските шумотевици, че създава впечатление за тишина. А тази тишина е плашеща за някои. Веднага можеш да познаеш кой от съседните виладжии тъкмо е пристигнал. Той е не само шумен и зает, но и винаги добавя някакъв звук, да смекчи прехода към тишината – да не вземе да получи шок нещо. Пуска си музика, в някои трагични случаи телевизия или радио да му бучи, вместо да слуша тукашната тишина и омагьосващия ритъм на планината. Защото в действителност то съвсем не е тихо.“

„….дните от календара се размиват, ако си извън играта на общество. Знам след колко дни ще е пълнолуние, но не и коя дата е.“

„Когато манипулираме енергийните потоци и знанието, Вселената откликва не само на моите нужди, но и ме използва като отговор за нуждите на другите.“