Това е една от онези книги, прочитането на които отлагах
дълго време, защото си смятах, че ми е необходима предварителна подготовка,
преди да започна. Мислех си, че е добре да познавам малко по-добре текстовете
от Библията, за да мога да разбера книгата. Разбира се, ако се бях
поинтересувала по-рано, отдавна щях да съм разбрала, че тематиката, която си е
избрал Мишел Турние няма как да се познава, защото за нея просто не е написано
нищо. За онези далекоизточни мъдреци, дошли да се поклонят на Младенеца има
само един малък пасаж в евангелието от Матея, като дори и в него никъде не се
споменава тяхната бройка, нито подробности за това какви са и от къде точно
идват. Което е дало възможност на Мишел Турние да измисли една страхотна
история, в която преплита съдбите на петима – Гаспар, Балтазар, Мелхиор, Ирод и
Таор.
Гаспар е царят на Мероя - чернокожият египтянин, несподелено влюбен в бялата и
руса финикийка Билтин, купена от пазара за роби, който поема на дългия път, следвайки
знака в небето – кометата, която се очаква да дойде, за да види другите бели
жени и да открие може ли да обича друга
като своята робиня.
Балтазар – царят на Нипур е великият естет, който живее, за
да се наслаждава на красотата, и чието чувство за съвършенство определя
отношението му към света. Тръгнал след голямата светеща пеперуда в небето, след
като преврат в собственото му царство разрушава Балтазариума, събрал
най-красивите статуи, донесени от пътешествията, среща по пътя си Гаспар и
двамата поемат заедно към двореца на цар Ирод в Иерусалим.
Мелхиор е третият влъхва, принцът на Палмирена. Бягащият от
заговори млад мъж, който не може да се придвижва според сана си, а трябва да се
крие като просяк се среща с двамата царе и заедно с тях посещава двореца на цар
Ирод. Но предрешен като част от свитата на Балтазар.
Цар Ирод е единственият исторически образ в този разказ. Всичките му действия и
постъпки, обяснени от човешката гледна точка на един страхлив диктатор,
мнителен, съмняващ се във всекиго, готов да жертва дори собствените си деца, за
да не изпусне властта, задушен в интриги и сплетни. Имаше едни мънички моменти,
в които ми ставаше мъчно за този човек, толкова подчинен на царстването си, но
аз лично не мога да си представя да имам такава скала на ценностите, защото в
крайна сметка под фасадата на уж добро управление, всъщност стои чисто
човешкото желание за власт. Ирод изисква от тримата влъхви да му дадат обещание
да се върнат в Иерусалим, след като посетят Младенеца. Обещание, което те няма
да спазят.
Последният знатен поклонник на Младенеца, онзи, който винаги
закъснява навсякъде, за мен лично беше най-интересния. Той преживява и
най-големия катарзис в живота си. Таор – принцът на Мангалор, любителят на
сладките изкушения, тръгнал след вкуса на рахатлокума с шам-фъстък в търсене на
съвършената рецепта, за да види перфектния сладкар, който предстои да се
роди. Загубил и петте си слона, с които
пътува, пристигнал след като Мария и Йосиф са напуснали Витлеем с Иисус,
младият принц поема на съвсем различен път, от който никога няма да се върне в
своя дворец. Истинският катарзис за него настъпва, когато взима решението да
изкупи греха на един непознат човек и да поеме неговата съдба в солниците на Содом
за 33 години. От принц, който не знае какво е да нямаш, се превръща с болезнено
тяло, което не знае какво е да имаш. Но душата му става пречистена. И накрая,
когато излиза от своя затвор, отново закъснява. Пристига на Тайната вечеря на
Иисус с апостолите, едва след като те са си тръгнали, но е първият човек приел
причастие с кръвта и плътта на Спасителя.
Изключително интересна книга, вплела в себе си философия, теология и приказка. „Тримата
влъхви“ е многопластова, увлекателна, разкриваща един съвсем различен поглед
към събитията около раждането на Исус. Обожавам начина, по който пише Мишел
Турние – едновременно толкова потапящ в събитията, аналитичен и в същото време
без излишната претенция, която може да се появи при хора със сериозни познания
в областта на философията.
Двете глави, посветени на магарето и вола в яслите, където се ражда Младенеца са
свидетелството на това Рождество от всички гледни точки. Страхотна хрумка,
която ни потапя в магическия реализъм на Турние.
Ако има нещо, което ме измъчи, докато четох „Тримата влъхви“, то е ужасната
липса на корекция на текста. Книгата е издадена в годините, когато длъжността „коректор“
я имаше само като написано име, но не и като реално свършена работа. От този
период имам и други такива книги, изпълнени с грешки от абсолютно всякакво
естество. Това създава доста неприятно усещане. И, понеже предполагам, че
отдавна не би могла да се намери на пазара, освен в антикварните книжарници,
бих се радвала, ако някое издателство я преиздаде. Защото е изключително интересна.
В оригинал книгата носи името „Гаспар, Мелхиор и Балтазар“, но на българското
издание това е подзаглавието.
„Тримата влъхви“ на Мишел Турние е на изд. „Литера Прима“, в превод на
Екатерина Петрова, а корицата не пише на кого е. Явно не е било важно.
И.
„Хората, които си мислят, че разполагат с голям ум и са
освободени от всякакви предразсъдъци, понякога лекомислено си играят с неща,
чиято символична същност им се изплъзва отчасти. Понякога им се налага скъпо да
заплатят за това.“
"….Всяко пътуване е низ от окончателни изчезвания….“
„Добре го е казал поетът: водата, що стои дълго време
неподвижна и безжизнена, става възсолена и кална. И обратното: живата и шееща
вода остава чиста и прозрачна. Така е и с душата на човека, който води заседнал
живот. Тя е тиня, в която ферментира постоянно предъвквана неудовлетвореност.
От тази на друмника бликат чисти струи нови хрумвания и неочаквани постъпки“„Тогава се обърнах към Библията на евреите, където в
най-висша степен са заложени законите на един неотстъпчив и войнстващ
монотеизъм. В нея прочетох, че Бог е създал човека по свой образ и подобие,
като по този начин сътворил не само първия портрет, но и първия автопортрет в
историята на човечеството. Прочетох, че след това му наредил да расте и да се
множи, за да насели цялата земя с потомството си. Така, след като създал своето
собствено копие, Бог изразил желание то да бъде размножавано до безкрайност, за
да се разпростре върху целия свят.
Това Божие деяние послужило за пример на
повечето владетели и тирани, които осигурявали размножаването на своя образ по
земите си, като заповядвали той да бъде отпечатван върху сечените от тях
монети. А те от своя страна не само имат предназначението да се произвеждат в
голямо количество, но и да се движат неспирно от ковчеже в ковчеже, от джоб в
джоб, от ръка в ръка.
Но след това се случило нещо непонятно, настъпил е необясним разрив, някакво
бедствие и Библията, която в началото си разказва за един Бог създател на
портрети и автопортрети, изведнъж се заема да преследва неотстъпно с
проклятието си творците на образи.“
„Богатите наистина са ненаситни, искат всичко да притежават,
дори и бедността!“
„Човек достига до дъното на разрухата тогава, когато свикне
с нея по такъв начин, че всяко подобрение на състоянието му става невъзможно.“
