Тази книга изследва идеята за излизане извън дуализма във
възприемането ни на света. Според авторите, това, че нещо не е добро за нас, не
го прави непременно обратното – лошо. Даже напротив, плъзгайки дадена тема, която
за нас е болезнена по лемниската / лемниска е математически термин по принцип,
но е възприет като знак за безкрайност, сещате се – онази обърната осмица,
която често може да се види татуирана от вътрешната страна на китките на
хората, отличаващи се с вкус към духовното/, се оказва, че онова, което сме
възприемали от негативната страна има своя силно положителен смисъл за нас. Концепцията е, че обратното на онова, което не
харесваме и искаме да променим, си има своята сенчеста страна, която всъщност
ни показва, че не винаги хубавото е толкова хубаво. От друга страна, онова, което
не харесваме, си има своя положителна аспект, който ние често не виждаме. Идеята
е да тръгнем от негативното, да преминем през неговата опозиция, но след това да
открием сенчестата ѝ страна, за да стигнем всъщност до позитивното в
негативното. Така всъщност деструктивното поведение може да се трансформира в
конструктивно и да помогне за решаването на даден конфликт.
Авторите поставят няколко въпроса, които се оказват
ключови в търсенето на 4-те страни на медала. Ако напр. ние не харесваме дадено
поведение на човек към нас, важно е да обърнем внимание дали всъщност това
поведение той не прилага и към себе си. Отговорът на този въпрос помага да разберем
механизма, по който се случват нашите взаимоотношения и да им помогнем да се
подобрят.
Това не е типичната книга за самопомощ /макар, че
подзаглвието е „Как да намерим вътрешния си център“ и това автоматично я
запраща в определена категория книги, но не съм сигурна доколко това не е
повече маркетингов похват/, а по-скоро начин да обхванем проблемите от всичките
им страни. Това, което написах е една малка част от идеите на двамата автори,
но не искам да преразказвам книгата, а
само да дам представа каква може да бъде ползата от нея. Не съм психолог и не
знам доколко тази концепция би имала научна стойност, но това едва ли има
особено значение, ако всъщност тя работи. А опита ми да я приложа показа, че
работи, така че горещо препоръчвам книгата на всеки, който се интересува от
баланса в отношенията с другите, себе си и заобикалящия го свят.
„4-те страни на медала“ на Рюдигер Далке и Кристоф
Хорник е на изд. Кибеа, в превод на Евелина Банева, а корицата е на Красимира
Деспотова.
И.
„Трябва да знаем, че дори научното измерване почива
върху сравняване или съпоставяне с нещо вече съществуващо и следователно е
относително. В много държави, в които е въведена десетичната бройна система,
измерват дължината чрез сравнение с метър-еталона, изработен от платина и
съхраняван в Париж. Отначало размерът му бил предмет на субективна спогодба; с
други думи, метърът станал „обективна“ мярка
чрез обвързващо споразумение.
Следователно нашите възприятия и измервателната ни
техника се основават на сравнения и не може да става дума за никаква обективност.
Разстоянията и отрязъците от време също не могат да бъдат измерени обективно. В
последна сметка ние възприемаме винаги само от собствената си действителност. А
щом не можем да възприемаме обективно, как тогава да преценим обективно
духовното състояние на ближните си? Как да изказваме обективно правилни твърдения
за тях? Илюзия е, че можем да издаваме обективни присъди над другите. Винаги
трябва да помним това и никога да не го забравяме.
Онзи, който иска да промени действителността, трябва да
промени своите възприятия. „
