"Да подремнеш в скута на Голямата еднаквост", Николай Гроздински

 

Винаги съм вярвала, че книгите те намират в точния за теб момент, стига да се оставиш на интуицията си и да посегнеш не към онази, която си планирал да прочетеш, а към онази, която те дърпа към себе си. Този път се оставих на книгата да ме избере, а не аз нея. Така, че на път за хижа Иван Вазов в Рила се озовах с „Да подремнеш в скута на Голямата еднаквост“ на Николай Гроздински в раницата.
Това е книга-сън. Не знам дали има такъв жанр – сънувана проза, но и да няма, тази е такава. През цялото време, докато я четях, имах чувството, че някой ме е допуснал в най-дълбоките си сънища. Сякаш абсурдна приказка, а всъщност много логична история, която поднася по един леко намигащ начин съвсем философски въпроси.
Историята среща един куп персонажи със странни имена в село Щурогледец в Хималаите. Заплес Нехаен, Щиглец Хърбав, Будала Злочести, Татул Кьопав, Циция Благата, Клечо Църния, Муни Персиеца, Тегловник Спечен. Дрипел Бледен, Въшката и Амебата са само част от главните герои, които живеят странен живот и намират по пътя си странни отговори. Така напр., малко преди да издъхне Котешки Мустаци дава своята заръка за откриване на истината – да се намери Косматата крава богомолка, да бъде заведена до Пепелявата река, да бъде изкъпана на пълнолуние и после да бъде последвана по нейния път. И така, трима от последователите на Котешки Мустаци – Амебата, Въшката и Будала Злочести тръгват на пътешествие да търсят Косматата крава богомолка. Към тях се присъединяват Клечо Църния. Муни Персиеца и Боже Боже. Част от пътуването им минава във влак, чиято крайна спирка е Душегубец, но пътниците се озовават в Прокълние, защото са изпаднали под проклятието на Девадата, братовчедът на Буда, пристигнали са привечер, заспали са и са пропуснали Душегубец, макар това да е последната спирка. Сега, от това място не могат да се измъкнат. Озовават се в Учреждението на последствията, управлявано от Девадата, Главния ръководител, което всъщност е Отвъдното. Това е много интересна част от историята, защото с алюзията си за Ада представя по един оригинален и справедлив спрямо днешното развитие на света вид на мъчителна среща със себе си. Едно от  ужасяващите преживявания в Учреждението е да се срещнеш със своя двойник, ако си натрупал достатъчно лицемерие по пътя си. Или пък онези несупели държавници, учени, богаташи и други, които постоянно пишат хвалебствени писма за обитателите на другите отдели. Можеш и да бъдеш добре обучен в „Подготвителни занятия за приобщаване към животинския вид“, ако ти предстои да се преродиш в някоя кучка, напр. Изобщо учреждението е една интересна алтернатива на същинския Ад, защото се оказва, че физическите мъчения водят до привикване и в крайна сметка човек се научава да живее щастливо в болка, което ги прави напълно неефективни. И така, преминавайки през куп приключения, включително и паметната среща с Кахър Баба, за която няма да разказвам, накрая поклонниците успяват да достигнат всеки до своята истина и да излязат по-различни от това пътуване.
Никой в тази история не е такъв, какъвто изглежда и никой накрая не остава такъв, какъвто е бил.

„Да подремнеш в скута на Голямата еднаквост“ на Николай Гроздински е на изд.“Весела Люцканова“, а художник на корицата е Валентин Киров.

И.

‚Защото е лесно да доиш другите, лесно е да живееш на гърба на просяците, но когато някой иска да вземе част от теб, за да оживее, ти го смачкваш като хлебарка, ето това е истината!“

 

„Не знаеш какви неща може човек да чуе в мрака, когато е изплашен! Ако питаш мен, и раят, и адът, всички пъклени и божествени понятия са измислени от някой, който е стоял в мрака и се е страхувал!“

 

„Магарето стоеше пред работилницата, а случайните минувачи поглеждаха към оръфаната му тъмносива козина и назъбените му уши и го подминаваха. „Така е! – мислеше си магарето. – Изглеждам като плюшена играчка, която дълго време е била дъвкана от куче с едва поникнали зъби! А ушите ми приличат на планински зъбери. Каква съдба!“

Животното се самосъжалява доста време, но накрая разбра, че животът е такъв: помъкват те нанякъде, връзват те за някое дърво и те забравят. И да ти хареса, и да не ти харесва, това е положението – седиш и чакаш някой да се сети за теб и да те отвърже. Какво нещо е свободата? Да получиш нечие благоволение? Да бъдеш отвързан от този, който те е завързал? „Не – мислеше си магарето и кихаше с все сила, - не и това. Не ми трябва чуждото благоволение. Винаги ще има някой, който да те отвързва и завързва. Въпросът е да плюеш и на врагове, и на кумири и да си свободен в този миг и в това оръфано тяло!“

 

‚Много хора, за да се обърнат с лице към бога, обръщат гръб на човечеството. Такива са те, духовните хора.“