В ‚Годината на дивия заек“ става въпрос за един
див заек. Не, шегувам се. Т.е. не се шегувам, наистина става въпрос за един
заек, който се изпречва на пътя на журналиста Ватанен и неговия колега
фотограф. Но не става въпрос само за него. Този заек е само мотиватора, който
задейства всички събития до края на историята. Първo бива блъснат от колата на двамата
мъже, а после става второто главно действащо лице, след своя спасител - Ватанен.
Самият журналист, след като се грижи за заека, решава да го приюти в своя
живот. В последствие това води и до решението да остави всичко, което е имал до сега, да загърби
живота си такъв, какъвто е бил и да се впусне в едно неясно приключение,
оставяйки се на стечението на обстоятелствата, но и по малко диктувайки ги. Стига
до там, че в преследването на една мечка без да иска преминава границата и се
озовава в Съветския съюз. Откъдето го екстрадират обратно във Финландия, след
като съвсем добронамерено са проявили симпатия към него. А на родна земя той
бива съден за множество престъпления, започващи с прелюбодейство и напускане на
домашното огнище и завършващи с пресичането на границата без паспорт и виза.
Това е книга за бягството от оковите, за лекотата,
с която можем да се разделим с наложените ни от обществото норми и най-вече за
счупването на модела тогава, когато си усетил, че вече не се чувстваш добре в
него. В същото време това е и книга за личната отговорност, която всеки може да
поеме. Не само към себе си и към собствения си живот, но и към онзи, за когото
се погрижил. В случая това е заека, който е беззащитен и не може без помощта на
Ватанен. Но журналиста помага междувременно и на много други, впускайки се
абсолютно смело и авантюристично в приключенията.
Книгата е написана с много фино чувство за хумор и с леко намигане. По един абсолютно небрежен начин ни показва безсмислието на съвременната действителност, без да звучи назидателно или да размахва укорително пръст. Точно обратното – толкова непринудено Ватанен започва да скача от приключение на приключение, че на мен лично ми се прииска да имам неговата смелост и да мога да си позволя удоволствието да бъда себе си, без да се съобразявам с наложените правила.
Книгата е написана с много фино чувство за хумор и с леко намигане. По един абсолютно небрежен начин ни показва безсмислието на съвременната действителност, без да звучи назидателно или да размахва укорително пръст. Точно обратното – толкова непринудено Ватанен започва да скача от приключение на приключение, че на мен лично ми се прииска да имам неговата смелост и да мога да си позволя удоволствието да бъда себе си, без да се съобразявам с наложените правила.
Интересното е, че самият автор също е журналист. Любопитна подробност за него е, че "паасилина" на фински означава „каменна крепост“ и това е фамилия, измислена от баща му,
след като се е скарал с родителите си и е решил да се откаже от бащината си. Явно
не само с Ватанен шега не бива.
„Годината на дивия заек“ на Арто Паасилина е на
изд. Колибри, в превод на Ралица Петрунова, корицата е Стефан Касъров.
И.
„В началото на брака им жена му целенасочено се
беше заела със създаването на общ дом за тях двамата, на семейно гнездо. В
резултат жилището им се превърна в странна смесица от безлични и безвкусни
мебели, идеите за които бяха заимствани от женските списания. Заради показния
радикализъм, който се възцари в този дом с неговите големи плакати и неудобни
разглобяеми столове, в стаите стана трудно да се живее, без да се блъснеш в
нещо, като всички елементи на обзавеждането бяха съвършено разнородни. Жилището
доста приличаше на брака на Ватанен.“
„Изнемощелият от умора човек вдъхва известни
опасения, но и доверие. На Север той има права, които не остават скрити за
деликатната човешка интуиция.“
