четвъртък, 12 септември 2013 г.

"С лято около шията", Ги Гофет

Този роман ти слага примка и с всяка изминала страница я затяга все повече, карайки те да преглъщаш все по-трудно историята за нездравата любов между дванайсетгодишно момче, Симон, и тридесет години по-възрастната Монет. Впрочем „любов“ не е точното описание на това, което се случва между тях. Ако трябва да определим по някакъв начин тяхната история, то това определение трябва да премине границите на нормалното и да навлезе в чистата патология. История, която започва с едни изрезки на жени от списания и първично пробудилото се любопитство на детето към жената, която си играе с него както само една цинична и неполучила любов, но пренаситена от връзки жена, може да го прави. Забраненото удоволствие, до което не може да се докосне Симон, разпалва неговото желание, но и неговата омраза към Монет, към себе си и към начина, по който му се налага да порасне. Никое момче не бива да съзрява така. Никое момче не бива да изпитва едновременно толкова противоречиви чувства – да  съзнава от една страна дълбоката нередност на това, което се случва и да не може да го спре, да не може да го контролира. Никое момче не бива да попада в ръцете на такава хищна жена, която като паяк го оплита в мрежата си, а после изсмуква всичките му жизнени сили, оставяйки го да се гърчи в собственото му чувство за вина. Докато накрая примката на онова толкова тежко за едно дванайсетгодишно момче лято не се стегне дотолкова, че да не може повече да бъде премахната и да остане завинаги да виси на врата му като спомен за нещо, което не е трябвало да се случва.
Романът е написан така, че едновременно се разказва от момчето и ние надникваме в неговите мисли и емоции, и в същото време си безпристрастен наблюдател на една история, в която момчето е представено чисто обективно. Това създава едно допълнително чувство за достоверност, а темата за педофилията, която сме свикнали да възприемаме основно като желание от страна на възрастен мъж към младо момиче, допълнително затяга примката и те кара да се чувстваш болезнено неудобно. Може би, защото зрялата жена се асоциира повече като майка, такъв вид сексуалност е даже по-скандална и създава усещането за крайна патология.
Макар, че темата е страховита и не особено приятна, книгата е написана толкова добре, че си заслужава да бъде прочетена. Все пак, усещането за опустошение към края, за наистина добре стегната примка на тънък дамски чорап около врата, и трудно дишане, е нещо, което само един добър писател може да внуши.
„С лято около шията“ на Ги Гофет е на изд. Колибри, преводът е на Росица Ташева, а корицата – на Стефан Касъров.

И.


„Но Монет провали всичко, като ме взе за играчка, която хвърляш, когато се наиграеш. Затова вече не чувам морето там долу, отвъд градината, а само виковете на онези, които на свой ред пречупих, докато и аз си играех – вечно незадоволен, неспособен да открия под корубата на времето свежестта, чувствата, трепета на детето, което бях, и шемета, и вярата на любовта; затова ще умра самотен, отхвърлен, пречупен в тази каравана, забита в края на гората и на нощта, без деца, без приятели, сам със завинаги черното лято, увито като чорап около шията ми.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар