“Една
година в Прованс“ е истинска наслада за сетивата. Написана с великолепното
английско чувство за хумор /каето аз много обичам/, книгата разказва за първата
година от живота на семейство британци, закупило къща в Прованс и опитващо се
да свикне с порядките в Южна Франция. Изключително леко поднесените комични
ситуации, които за пореден път ми показват, че не е важно какво ти се случва, а
как го приемаш, правят живота на семейството цветен и различен от досегашния
им. Като се започне с езика, премине се през разтегливото понятие за време на
французите в тази област и се стигне до странните типажи, които срещат по пътя
си, разказът ни води през чертите от националния характер, които в много от
случаите ми изглеждат близки и разбираеми.
Едно от основните удоволствия в Прованс е храната. Целият
живот е подчинен на гастрономичните инстинкти на французите и дори за човек
като мен, който няма никакво отношение към яденето, насладата да чета за
начина, по който се снабдяват продуктите, рецептите и тънкостите на
сервирането, издигането в култ на определени храни, беше като пътвеодител към
истинската кулинария.
Похватът да бъде разделена книгата по месеци, описващи
както сезонните характеристики на областта, така и порядките по това време, е
много отроумен. Сякаш за 2-3 дни изживях една цяла година, преминавайки през
мистрала, набезите на туристите, летните забавления, гроздобера, провансалския
лов, зарязването на лозите и топлината на прясно изпечения хляб.
Със сигурност ще прочета всичко, издадено на български от
Питър Мейл, защото лекотата, с която е написана тази книга, ме накара да се
усмихвам и да си представям цветовете на Прованс, които, макар да не съм
виждала на живо, съм сигурна, че обожавам.
Книгата е на издателство Gourmet publishing, в превод на Петя
Петкова, а дизайнът на корицата /който ме накара да посегна към
книгата, освен думата „Прованс“/ е на Мария Радославова.
P.S. : Тази
книга се чете с чаша вино в ръка. J
Няма коментари:
Публикуване на коментар