Тази книга се появи
в живота ни под формата на подарък на мъжа ми от близък негов приятел с много
хубаво посвещение. Разбира се, той я прочете много преди мен. Аз имах други
планове и все я отлагах. Докато не започна да се появява навсякъде около мен под
формата на ревюта, цитати, видяна случайно в ръцете на четящ в градския
трансорт, разговори за нея. Което беше знак, че е крайно време да я започна.
След което не мкожех да я спра. Четях я в колата на семейното пътуване, четях
я, когато отивахме в заведение, сутрин, когато сядахме на кафе, четях я вечер в
леглото. Понякога имам чувството, че съм я чела и насън. Сутрин ставах с
мисълта къде и кога ще е удобно да си почета. Тази книга ме погълна, завъртя
ме, пренесе ме в един съвсем различен свят, преосмисли ме и и ме изплю като човек,
който е крайно време да пренареди собствената си матрица.
Написана по действителния
живот на Грегъри Дейвид Робъртс лично от него, книгата разказва за неговия
живот след бягството му от затвора в Австралия. Няма да ви преразказвам
историята, защото това е абсолютно непосилно. И защото историята не е една. Всъщност,
това е най-удивителното на книгата. Този човек е изживял толкова неща в един
живот, колкото не изживяват повечето хора на земята за всичките си прераждания,
взети заедно. Дори самото им изброяване те кара да си мислиш, че не е възможно
човек да преживее и да оцелее толкова перипетии. Хероинозависим, извършил 24
банкови обира, осъден на 19 години затвор, след 2 от тях успял да избяга посред
бял ден, заминал с фалшифициран лично от него новозеландски паспорт в Индия,
където живял в коптор и станал лекар, спасявайки десетки животи с контрабандни
лекарства, свързал се с Бомбайската мафия и участвал в контрабандата на злато,
валута и фалшиви паспорти, лежал в бомбайски затвор 2 години, където понесъл
нечовешки мъчения и изтезания, в последствие станал част от върхушката на
мафията и заслужил си уважението и доверието им, зарязал всичко и заминал за
Афганистан, където станал част от войните на муджихидините срещу Съветския
съюз, заловен накрая и доизлежал своята присъда, където написал този роман.
Дори не споменавам физическата страна на живота му, която е отвъд пределите на
човешките възможности. Изумителното не е
само в наситените преживявания, които има този човек, в сравнение с когото ние,
обикновени хора, сякаш сме спрели на едно място и циклим в собственото си
незначително съществуване, а в начина, по който той минава през тях. И точно
това е специалното на книгата. Дълбокото осъзнаване на смисъла на любовта,
приемането на живота и истините, които споделя Грегъри Дейвид Робъртс с нас.
Обичам да си отбелязвам с малки листчета страниците, в които има нещо,
впечатлило ме. Тази книга след прочита ми прилича на учебник – почти на всяка
страница има отбелязка. Толкова много цитати съм събрала от нея, че могат да
стигнат за всеки ден от една година. Признавам си, че в началото подходих с
абсолютната си предубеденост на моралистката, която си каза „да бе, един
мафиот, склонен към най-тежки престъпления, ще ми ръси мъдрости за живота“. Но
зад ролите, които е приемал този човек по пътя си, съзрях толкова много
доброта, сила, любов и спокойствие, че опровергах себе си. Всъщност понякога
няма никакво значение с какво точно се занимаваме, ако същността ни е чиста,
дълбока и търсеща. Не случайно Лин получава името Шантарам, което означава „човек
на мира“ или „човек на божия мир“. Колко хора, практикуващи благородни сами по
себе си професии познаваме с меркантилни, омърсени и гнили души?
Знам, че много е
писано за тази книга и периодично някой я препоръчва. Ако ви попадне, не я
подминавайте. Препоръките не са случайни. Това са многото животи на един човек.
Ако трябва да извадя единственото, което
го води през цялото време и на което той така инатливо се съпротивлява е „Лин в
търсене на любовта“. В крайна сметка, всичко в живота ни опира по един или друг
начин до любовта.
Раздвам се, че книгата
вече е издадена с твърди корици, защото нашата е в период на полуразпад, след като я прочетоха няколко човека.
„Шантарам“ е на изд.
Оргон, в превод на Сетлана Комогорова-Комата, а корицата е на Оги Илиев.
