събота, 30 април 2016 г.

"Шантарам", Грегъри Дейвид Робъртс



Тази книга се появи в живота ни под формата на подарък на мъжа ми от близък негов приятел с много хубаво посвещение. Разбира се, той я прочете много преди мен. Аз имах други планове и все я отлагах. Докато не започна да се появява навсякъде около мен под формата на ревюта, цитати, видяна случайно в ръцете на четящ в градския трансорт, разговори за нея. Което беше знак, че е крайно време да я започна. След което не мкожех да я спра. Четях я в колата на семейното пътуване, четях я, когато отивахме в заведение, сутрин, когато сядахме на кафе, четях я вечер в леглото. Понякога имам чувството, че съм я чела и насън. Сутрин ставах с мисълта къде и кога ще е удобно да си почета. Тази книга ме погълна, завъртя ме, пренесе ме в един съвсем различен свят, преосмисли ме и и ме изплю като човек, който е крайно време да пренареди собствената си матрица.
Написана по действителния живот на Грегъри Дейвид Робъртс лично от него, книгата разказва за неговия живот след бягството му от затвора в Австралия. Няма да ви преразказвам историята, защото това е абсолютно непосилно. И защото историята не е една. Всъщност, това е най-удивителното на книгата. Този човек е изживял толкова неща в един живот, колкото не изживяват повечето хора на земята за всичките си прераждания, взети заедно. Дори самото им изброяване те кара да си мислиш, че не е възможно човек да преживее и да оцелее толкова перипетии. Хероинозависим, извършил 24 банкови обира, осъден на 19 години затвор, след 2 от тях успял да избяга посред бял ден, заминал с фалшифициран лично от него новозеландски паспорт в Индия, където живял в коптор и станал лекар, спасявайки десетки животи с контрабандни лекарства, свързал се с Бомбайската мафия и участвал в контрабандата на злато, валута и фалшиви паспорти, лежал в бомбайски затвор 2 години, където понесъл нечовешки мъчения и изтезания, в последствие станал част от върхушката на мафията и заслужил си уважението и доверието им, зарязал всичко и заминал за Афганистан, където станал част от войните на муджихидините срещу Съветския съюз, заловен накрая и доизлежал своята присъда, където написал този роман. Дори не споменавам физическата страна на живота му, която е отвъд пределите на човешките възможности.  Изумителното не е само в наситените преживявания, които има този човек, в сравнение с когото ние, обикновени хора, сякаш сме спрели на едно място и циклим в собственото си незначително съществуване, а в начина, по който той минава през тях. И точно това е специалното на книгата. Дълбокото осъзнаване на смисъла на любовта, приемането на живота и истините, които споделя Грегъри Дейвид Робъртс с нас. Обичам да си отбелязвам с малки листчета страниците, в които има нещо, впечатлило ме. Тази книга след прочита ми прилича на учебник – почти на всяка страница има отбелязка. Толкова много цитати съм събрала от нея, че могат да стигнат за всеки ден от една година. Признавам си, че в началото подходих с абсолютната си предубеденост на моралистката, която си каза „да бе, един мафиот, склонен към най-тежки престъпления, ще ми ръси мъдрости за живота“. Но зад ролите, които е приемал този човек по пътя си, съзрях толкова много доброта, сила, любов и спокойствие, че опровергах себе си. Всъщност понякога няма никакво значение с какво точно се занимаваме, ако същността ни е чиста, дълбока и търсеща. Не случайно Лин получава името Шантарам, което означава „човек на мира“ или „човек на божия мир“. Колко хора, практикуващи благородни сами по себе си професии познаваме с меркантилни, омърсени и гнили души?
Знам, че много е писано за тази книга и периодично някой я препоръчва. Ако ви попадне, не я подминавайте. Препоръките не са случайни. Това са многото животи на един човек.  Ако трябва да извадя единственото, което го води през цялото време и на което той така инатливо се съпротивлява е „Лин в търсене на любовта“. В крайна сметка, всичко в живота ни опира по един или друг начин до любовта.
Раздвам се, че книгата вече е издадена с твърди корици, защото нашата е в период на полуразпад,  след като я прочетоха няколко човека.
„Шантарам“ е на изд. Оргон, в превод на Сетлана Комогорова-Комата, а корицата е на Оги Илиев.


Няма коментари:

Публикуване на коментар