сряда, 4 май 2016 г.

"Приказки от студиото по йога", Рейн Мичъл





„Приказки от студиото по йога“ е от онези книги, след прочитането на които изпитвам тихата ярост към себе си, че съм станала толкова изпълнителна като малка  и не съм придобила поне доза хулиганство, което да ми позволи да зарежа една книга по средата, ако не е моята. А тази не просто не е моята, ами ми е толкова чужда, че времето, прекарано с нея, считам за напълно загубено. През цялото време си мислех, че или тези герои имат адски тъпи проблеми, или аз съм ужасно претенциозна.
Да започнем с времето. Не астрономическото, разбира се. Времето, в което е написана книгата. Сегашно историческо. В комбинация с размислите на героите, техните спомени и минали преживявания, става такава манджа с грозде от преплитащи се времена, че някои изречения се налагаше да ги чета по три пъти, за да ги разбера. А не съм много глупава.  
Да продължим с фабулата. Нещо като чиклит, ама наобратно. Не самотната 30тина годишна жена преживява катарзис и си намира гадже, а омъжената 30тина годишна жена преживява катарзис и разбира /последна, разбира се, всички около нея го знаят отдавна/, че мъжа ѝ е кретен. За човек, занимаващ се с йога и духовни практики,  главната героиня е доста ... глуповатичка.  Самите герои са плоски и нямат никаква дълбочина. Знам, ще ми кажете – какво си очаквала с тази корица и това заглавие. Ами, очаквах нещо леко, като за из път, но в никакъв случай тъпо.  Самата дума „приказки“ в заглавието изобщо не отговаря на съдържанието – да беше кръстена „истории от студиото по йога“, по-добре щеше да е.
Единственото интересно за мен беше начинът, по който са успели в Америка да превърнат йогата в индустрия. Което в крайна сметка абсолютно я обезсмисля като начин на живот и я превръща в прости физически упражнения, като аеробиката напр. Голямото студио, в което си задължен д аси купуваш от тяхната минерална вода, да играеш по техните правила, където залите са огромни, за да поберат повече хора....и вътрешната борба на главната героиня кое да избере – парите или работата в мир със себе си. Нищо ново, но затова пък казано доста объркано.
Тази книга може да се чете само в моменти, в които искате да не мислите и това да четете е просто начин да игнорирате неприятен съсед в автобуса/влака/метрото. Но, ако трябва да бъде честна – има и по-умни начини това да бъде направено.

 „Приказки от студиото по йога“ на Рейн Мичъл е на изд. Сиела, в превод  на Марианна Панова, корицата е на Дамян Дамянов.

П.С. Всякакви прилики на корицата с маникюра ми са тенденциозни и неслучайни.

И.

 И, понеже винаги обичам да вадя цитати, ето малко. Сигурна съм, че никога не сте чували/чели тези мъдрости. :)

„Не можете да контролирате какво правят другите хора, но може да контролирате начина, по който им отвръщате.“
„Макар че, като си помислиш, да бъдеш крайна в стермежа да не си съперничиш с никого, може би е просто друга форма на съперничество.“
„В основата на всичко, което прави в клас, сърцевината на всичко, което преподава, е наученото от първия ѝ учител по йога – съчувствие към себе си, към недостатъците си и всичко останало. Особено към недостатъците.“
„Просто се научаваш да приемаш нещата, които не можеш да промениш, дори ако никога не се научиш да ги обичаш.“
„Има моменти в живота, в които човек със сигурност разбира, че независимо от това, колко тежко изглежда най-близкото бъдеще, ще бъде в състояние да се изправи срещу него. Ще навлезе спокойно и убедително. Може би няма да премине невредим, но ще го преживее. Животът ти не е такъв, какъвто си мислил, че ще бъде, но със сигурност знаеш, че не си сам.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар