"Черната овца и още басни", Аугусто Монтеросо

Да пишеш е умение. Но да пишеш с малко думи, казвайки много неща, е свръхумение. Точно такова усещане ми създаде сборникът разкази за Аугусто Монтеросо „Черната овца и още басни“. Разказите на гватемалския писател са  като малки шотове от думи, с които можеш да се напиеш, а погледа ти да остане бистър.

Четох тази книга по време на едно дълго пътуване и тя ми достави истинско удоволствие. Даже я прочетох два пъти. Ако шотът е хубав, искаш веднага още един. Добавката от оригиналните илюстрации, които са точно толкова блицови, с чувство за хумор и леко намигане, каквито са и разказите, е много добра идея.

Книгата е втората от поредицата „Кратки разкази завинаги“ на изд.Жанет 45, в превод на Нева Мичева, а корицата и илюстрациите вътре са на Ина Бъчварова. 

Ето и една басня, която особено ми хареса :

                                                       НЕСЪВЪРШЕНИЯТ РАЙ

- Така е - машинално произнесъл човекът, без да откъсва поглед от пламъците, които пращяли в зимната нощ, - в Рая има приятели, музика, някои книги; единственото лошо на това, да идеш на Небето, е, че оттам небе не се вижда.

И.