събота, 7 май 2016 г.

"Демиан", Херман Хесе



Една книга, за която имам чувството, че не аз съм прочела нея, а тя мен. На определени моменти се чувствах разголена.
Интересни размисли, омесени с еклектиката на различни теологични учения и теории. Всичко това, поднесено твърде леко и почти неангажиращо, сякаш междудругото.
Много загатнати и много недоизказани неща. Усещане за някаква незавършеност, даваща поле за изява на фантазията.
Има някакъв нанатраплив бунт в нея, разбирам защо се е превърнала в култова книга за хиляди млади хора. Сякаш ти казва всичко и нищо.

И все пак останах със странното усещане за незавършеност. Спря някакси неочаквано за мен.

"Демиан" е на изд. Колибри, в превод на Недялка Попова, а корицата е на Стефан Касъров.

И.


Няма коментари:

Публикуване на коментар