Една книга, за която имам чувството, че не аз съм прочела
нея, а тя мен. На определени моменти се чувствах разголена.
Интересни размисли, омесени с еклектиката на различни теологични учения и теории. Всичко това, поднесено твърде леко и почти неангажиращо, сякаш междудругото.
Много загатнати и много недоизказани неща. Усещане за някаква незавършеност, даваща поле за изява на фантазията.
Има някакъв нанатраплив бунт в нея, разбирам защо се е превърнала в култова книга за хиляди млади хора. Сякаш ти казва всичко и нищо.
И все пак останах със странното усещане за незавършеност. Спря някакси неочаквано за мен.
"Демиан" е на изд. Колибри, в превод на Недялка Попова, а корицата е на Стефан Касъров.
Интересни размисли, омесени с еклектиката на различни теологични учения и теории. Всичко това, поднесено твърде леко и почти неангажиращо, сякаш междудругото.
Много загатнати и много недоизказани неща. Усещане за някаква незавършеност, даваща поле за изява на фантазията.
Има някакъв нанатраплив бунт в нея, разбирам защо се е превърнала в култова книга за хиляди млади хора. Сякаш ти казва всичко и нищо.
И все пак останах със странното усещане за незавършеност. Спря някакси неочаквано за мен.
"Демиан" е на изд. Колибри, в превод на Недялка Попова, а корицата е на Стефан Касъров.
И.
Няма коментари:
Публикуване на коментар