неделя, 3 септември 2017 г.

"Нашето лято", Анете Хоберг

Когато разбирам, че ще ходим в Чинкуетере, търся в библиотеката си книга, която да подхожда на мястото и попадам на „Нашето лято“. Не е писана от италиански автор, от немски е, но корицата поне е със снимка на едно от приказните италиански селца.
За съжаление, Чинкуетере  е срамният момент от нашето пътуване, мястото, за което закъсняваме и не успяваме да видим както трябва и което оставя леко болезнен спомен и обещание да се върнем отново. Парадоксално, но историята в тази книга повтаря по някакъв начин нашата неслучена среща с италианските селца. Една лятна  любов, прераснала в обещание за съвместен живот, уговорена среща, закъснение и никога неосъществена връзка. Пресичането на пътищата след време по най-неподходящия начин, взимането на трудни решения и отстояването им, осъзнаването, че загубените преживявания са накарали участниците в романа да се променят до степен да им е трудно да се открият отново, че има истории, които не се наваксват. И все пак да се търсят, за да се намерят.  
Книгата започва с един интересен, различен и поетичен изказ, който някъде по средата сякаш се загубва в самия сюжет. Темата не успява да ме направи чак толкова съпричастна към себе си, че да пренебрегна стила на писане. В общи линии, „Нашето лято“ се движи по ръба на разочарованието, че един не чак толкова интересен сюжет можеше да бъде описан много по-добре и удоволствието да чета нещо, което кара мислите ми да утихнат, защото не ми поставя никакви въпроси. Като цяло тази книга може да се причисли към летните романи, които могат да те разтоварят от напрегнатото ежедневие, но със сигурност няма да е огромен пропуск, ако човек не я прочете.
„Нашето лято“ е на изд. „enthusiast“, в превод на Людмила Костова, а корицата е на Фиделия Косева.

И. 

П.С. Няма нужда да казвам, че не успях да снимам книгата сред приказните италиански селца, то се вижда. Магнитът поне е автентичен и заедно с цветната ми коса беше повод да се запозная с една много сладка италианка от ЛаСпеция, която работеше в магазинче за сувенири във Вернаца.

Няма коментари:

Публикуване на коментар