Цар Мидас
е известен с две неща – първото е желанието му всичко, до което се докосне да
се превръща в злато, което едва не му коства живота и второто е магарешките
уши, с които се сдобива, защото ядосва Аполон и които се опитва да скрие,
разбира се, напълно неуспешно.
И двете случки с Мидас пасват напълно на този роман.
Както става ясно от заглавието, в книгата се говори за любов. Но основата, върху която стъпва тази (не)възможна любов е врящия политически котел на Балканите и по-специално гражданската война в Гърция. А още по-надолу в пластовете е голият идеализъм, който води хората в тяхната лична борба за справедливост. Хората, които нямат нищо, но имат идеали са точно обратното на следващите поколения, които имат всичко, но им липсват идеали.
Както става ясно от заглавието, в книгата се говори за любов. Но основата, върху която стъпва тази (не)възможна любов е врящия политически котел на Балканите и по-специално гражданската война в Гърция. А още по-надолу в пластовете е голият идеализъм, който води хората в тяхната лична борба за справедливост. Хората, които нямат нищо, но имат идеали са точно обратното на следващите поколения, които имат всичко, но им липсват идеали.
Вероник и
Тео са основните герои на този роман, тяхната любов е към края на нишката, по
която върви историята. А тази нишка е доста оплетена, с много отделни съдби,
пресичащи се, разминаващи се и прелитащи. Води ни назад във времето, в съвсем
други години, с различен начин на мислене и различни действия, всяко от които
има своите силни последици за съдбата на героите. Вероник е аристократична
французойка, богата наследница, чийто дядо Паскал заминава за Гърция като
журналист и повече не се връща, а Тео е австралиец, с баща грък, загубил
гражданството си след като като дете е отведен по време на войната и майка
македонка,. И двамата се завръщат в Гърция с различни мотиви, но в крайна
сметка откриват, че са свързани по един особен начин и съдбите им са
предопределно препелтени.
Романът разравя с пръчка винаги леко клокочещите страсти около балканските взаимоотношения, подправяйки ги деликатно с различни начини на мислене от други, далечни от тези ширини, райони.
Изключително приятна за четене, в същото време сериозна и драматична, с множество оплетени истории, които няма как да те оставят безразличен, тази книга беше четивото, което четох на о-в Тасос, в земята на Мидас. И съвсем неслучайно, така, както неслучайно се оплитат съдбите на Вероник и Тео, точно след като прочетох и последната страница от тази история, си намерих камъче във форма на сърце.
Романът разравя с пръчка винаги леко клокочещите страсти около балканските взаимоотношения, подправяйки ги деликатно с различни начини на мислене от други, далечни от тези ширини, райони.
Изключително приятна за четене, в същото време сериозна и драматична, с множество оплетени истории, които няма как да те оставят безразличен, тази книга беше четивото, което четох на о-в Тасос, в земята на Мидас. И съвсем неслучайно, така, както неслучайно се оплитат съдбите на Вероник и Тео, точно след като прочетох и последната страница от тази история, си намерих камъче във форма на сърце.
Препоръчвам
я горещо, така както препоръчвам онова синьо море и жежко слънце, което е
толкова близо и толкова различно и така, както е горещо мястото, за което пише.
„Любов в
земята на Мидас“ на Капка Касабова е на изд. Сиела, в превод на Лиляна Лакова /авторката
е българка, но от години живее извън България – Нова Зеландия и Англия, и пише
на английски/, а корицата е на Дамян Дамянов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар