сряда, 9 май 2018 г.

"Дневникът на Ане Франк"


Не знам откъде да започна. Дали от мястото, където свършва историята на малкото еврейско момиче – Ане? Два месеца преди освобождението на Холандия от Хитлеристка Германия! Или от момента, в който започва? Когато над безоблачното детство на едно дете се  надвисват буреносни облаци и то е принудено да оцелява, затворено в клетка, без да може да излиза навън! Като начало мога да кажа, че това е книга, която всеки трябва да прочете. Защото е едно от най-истинските неща, писани някога. Защото няма нормален човек, който да не почувства буца в гърлото си, докато чете дневника на Ане и в същото време осъзнава неизбежния финал на тази история. И в същото време е толкова изумително как едно момиче в изолация може да бъде толкова живо, оптимистично, вълнуващо се от много неща, изучаващо, обичащо.
Съвсем накратко историята на малкото германско момиче от еврейски произход е следната – Ане, заедно със сестра си и родителите си бяга от Германия в Нидерландия, където семейството започва живота си отново.  Баща ѝ, Ото Франк, открива и ръководи фирмата „Опекта“. Две години след като Германия окупира Нидерландия, майката на Ане и Марго – Едит, получава призовка от СС. Семейството вече е подготвило своето убежище, което се намира в сградата на ‚Опекта“, но се налага да се преместят в него по-рано от предвиденото.  И така заедно с още едно  приятелско семейство, те се скриват в „задната къща“ – пристройка, за която знаят много малко хора. По-късно към двете семейства се присъединява още един човек. Доверени служители и приятели на Ото Франк участват в укриването и снабдяването им с провизии.  За съжаление, осемте човека са предадени и убежището им е разкрито, след което са разпръснати по различни концлагери. Всички, с изключение на бащата на Ане умират. Когато Ото Франк се връща в задната къща, две от служителките му намират дневника на Ане и му го предават, а в последствие той го издава в книга. В момента убежището им е музей "Ане Франк". Самата Ане умира през март 1945 г. в концлагера Берген-Белсен, само два месеца преди освобождението на Нидерландия.
Малко повече от две години Ане Франк води своя дневник, докато живее в „задната къща“. Кити, както го нарича тя, става нейният „довереник“, съхраняващ всичките ѝ тайни, тревоги, копнежи и емоции. На Кити тя разказва за отношенията си с другите хора от скривалището, радостите и конфликтите между двете семейства, връзката със сестра си и най-вече влюбването си в Петер – синът на семейство Ван Пелс. Изключително зряла, а на места по  детски наивна и мила, Ане описва целия процес на преминаването си от момиче към девойка, с цялото осъзнаване на всичко, което се случва с нея. тя чете много, разсъждава много и разказва всичко това на Кити, като така прави нас, читателите ѝ, нейни своеобразни събеседници.
„Дневникът на Ане Франк“, първоначално издадена  под името „Задната къща“ е една от най-четените книги в света. Изумително е колко оптимизъм, надежда и вяра в силния човешки дух и същевременно колко болка, тъга и непоносимата мисъл, че едно човешки същества могат да причинят такова страдание на други човешки същества, само защото не са като тях, съдържа в себе си този дневник. Това е книга, която трябва да бъде изучавана в училище и която всеки човек трябва да прочете. История, която не бива да бъде забравяна.  Няма как човек да остане равнодушен,  след като се е докоснал до историята на малкото еврейско момиче от задната къща.
„Дневникът на Ане Франк“ е на изд. SkyPrint, а преводът е на Емилия Манолова и Храбър Будинов. Корицата не пише на кого е.


„Ще ти спестя нашите разговори по-нататък. Аз съм съвсем спокойна и не се поддавам на всички тези притеснения. Стигнала съм дотам, че вече не се вълнувам дали ще умра, или ще остана жива. И без мен светът ще си живее, а аз не мога да попреча на събитията.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар