събота, 28 юли 2018 г.

"Моето семейство и други животни", Джералд Даръл



Още, когато видях, че в списъка на дъщеря ми за книгите през лятото фигурира „Моето семейство и други животни“, реших да си припомня тази книга. Но още след първите няколко страници установих, че явно спомена, който имам е от друга, защото тази за мен беше абсолютно непозната. А бях убедена, че съм я чела. Толкова познато ми звучеше. От друга страна се радвам, че не я бях чела, защото така ѝ се насладих, както нямаше да го направя, яко е препрочитах. Това е първата книга от трилогията, посветена на о-в Корфу и невероятните случки с животни и хора на него. Нямам търпение да се сдобия и с другите две части, защото определено тази ми хареса много.
Един чудноват роман, написан с много чувство за хумор, който разказва за историята на семейството на Джерълд Даръл на о-в Корфу. Избягали от мрачната и дъждовна Англия, Джери, двамата му братя, сестра му и майка му водят един твърде необикновен живот на гръцкия остров. Всеки със своите лудости и интереси, крайно различни, понякога дори конфликтуващи, героите на този роман са интересни и най-вече съвсем нетипични. В основата на повечето странни ситуации в дома им са животните, които младият Джери, запален зоолог, мъкне в дома им. Скорпиони, водни змии, свраки, чайка, кучета, костенурки или гълъб, всички животни биват взимани и настанявани у дома, като пълноправни членове на семейството, без обаче истинските роднини да са съгласни. Джерълд Даръл описва всичките тези случки, като и другите, свързани с учителите, които майка му наема да компенсират липсата на училище или тези, свързани с братята и сестра му, както и местните хора.
Книгата се чете лесно, бързо и е достатъчно приятна, за да ти се прииска да живееш този донякъде безгрижен и вълнуващ живот. Чакам с нетърпение и В. да я прочете, за да видя какво е нейното мнение, дотогава няма да
ѝ показвам какво съм написала.
Самият Джералд Даръл посвещава живота си на животните и на борбата по опазването на животинското многообразие на планетата. Той създава зоологическа градина, която в последствие преобразува в Джърсийски тръст за защита на дивите животни – изследователски и учебен център, който продължава да функционира и до днес. Работата му е забележителна - той оставя 35 романа и множество документални
филми, посветени на животните.
„Моето семейство и други животни“ на Джералд Даръл е на изд. Колибри, преводът е на Огняна Иванова, а корицата е дело на Стефан Касъров.

И.

Ето и малко цитати от книгата:

 „Докато за повечето хора ипохондрията е хоби, за Лугареция тя беше ежедневие. Когато пристигнахме, тя не се чувстваше добре със стомаха. Първите вести за състоянието на нейния стомах получавахме в седем часа сутринта, когато ни носеше чая. Минаваше от стая в стая с подносите и даваше на всеки подробен отчет за нощните пристъпи на вътрешностите си. Беше специалистка по изкуството на графичното описание: пъшкаше, задъхваше се, превиваше се от болки, тропаше с крака из стаите и ни представяше такава реалистична картина на страданието си, че скоро собствените стомаси ни заболяваха от съчувствие.“

„От известно време мама много ни завиждаше за плуването – както денем, така и нощем, но когато я викахме с нас, заявяваше, че е прекалено стара за подобни занимания. Обаче накрая, след като всички настойчиво я убеждавахме, мама отиде до града и се завърна във вилата, свенливо понесла тайнствен пакет. Отвори го и ни изненада, защото извади някаква необичайна безформена дреха от черна материя, покрита от горе до долу с безброй къдрици, плисета и басти.
- Е, как ви се струва? – попита мама.
Гледахме странната дреха и се чудехме за какво ли служи.
-         Какво е това? – попита най-накрая Лари.
-         Бански костюм, разбира се – отвърна мама. – А вие какво си мислехте?
-         Прилича на лошо одран кит – обади се Лари, като го заразглежда по-отблизо.“

„- Казват….- започна тя, - хората казват, че когато човек остарее като мене, тялото му се развива по-бавно. Но аз мисля, че това не е вярно. Имам теория, че не човек се развива по-бавно, а животът за него започва да се развива по-бавно. Разбираш ли ме? Един вид всичко става провлечено, а когато движението на нещата е забавено, забелязваш много повече. Само колко много неща виждаш! Необикновени неща, които се случват край тебе, без да си подозирал тогава за тях! Това е едно прекрасно преживяване, наистина прекрасно!“

„-…….Повечето хора смятат, че когато човек остарее, не вярва в нищо и не се учудва от нищо, и затова по-лесно възприема разни идеи. Глупости! Разумът на всички стари хора, които познавам, е бил затворен за възприятия, подобно на посивяла, наслоена стрида, още от младите им години.
И тя изпитателно ме погледна.
-         Може би намираш, че съм странна? Леко смахната, а? понеже ти разказвам за цветя, които разговарят?
Разубедих я бързо и без да лъжа. Казах й, че ми се струва повече от вероятно цветята да си говорят. Споменах, че прилепите издават лек писък, който аз чувам, но възрастните не го чуват, защото звукът е много пронизителен.
-         Точно така, точно така! – радостно възкликна тя. – Зависи от дължината на вълните. Всичко това го отдавам на този процес на забавяне. Друго, което човек не забелязва като млад е, че цветята са отделни личности. Различават се едно от друго като хората…..“

„С джентълменска почтеност, която ми беше трудно да оправдая, Кралевски уведоми мама, че се е занимавал с мене, доколкото може, но според него било дошло времето, когато трябва да замина за Англия или Швейцария, за да завърша образованието си. Отчаяно изтъквах доводи против тази идея - казах, че предпочитам да остана необразован – колко повече се учудва човек на света, когато е невеж!“



Няма коментари:

Публикуване на коментар