Във втората книга от трилогията за детектива-идиот на
Едуардо Мендоса, действието е още по-заплетено и объркано и от първата. Главният герой отново е изведен от лудницата от комисар Флорес, този път, за
да предаде едно куфарче пълно с пари на определен човек, след като си разменят
устно паролите. Обаче, още първата вечер парите биват откраднати, а нашия човек
предава куфарче, пълно с нарязана тоалетна хартия. В последствие се запознава с Мистър Якия Мускул, изиграл ролята на
министъра, който му възлага мисията и който мистериозно умира от свръхдоза. В
следствие на това анонимният полуидиот се впуска в безкрайни криминални сюжети,
за да разбере кой и защо стои зад цялата мистерия. Междувременно се запознава и
с Емилия, с артистичния псевдоним Сусана Траш, уж актриса, но всъщност компаньонка.
С нейна и на стария професор по история, дон Плутаркете Пахарел, помощ той
стига до дъното на историята, която е доста безумна и включва история за
незаконнородени деца, предприятие за преработка на маслини, един манастир, изолирани
от света монаси, таен тунел, водещ до космическа станция и заплаха от атомна
бомба. Главният герой среща и любовта в лицето на Емилия, което е доста
интересно, като се има предвид, че в 2/3 от времето той или е гол, или е облечен
с женски или други безумни дрехи и плещи пълни дивотии.
И в тази книга, както и в „Загадката на омагьосаната крипта“,
детективът-идиот е остроумен, логичен в мисълта си и абсолютно наивен. Забавен
за четене роман, който може да служи за отмора след натоварено ежедневие и
макар да не е връх в литературата, си струва времето, прекарано с него. Със
сигурност има някакъв хумор, свързан с политическо-икономическата обстановка в
Испания, но аз лично не успях да хвана много от него.
„Маслиновият лабиринт“ е на изд. Колибри, в превод на Катя
Диманова, корицата е на Стефан Касъров.
И.
„- Уважаеми пътници, от името на командира на екипажа Флипо,
който, между другото, днес се завръща на работа след скорошна операция на перде
на окото, ви поздравяваме с добре дошли на борда на полет 404 за Мадрид и ви
желаем приятно пътуване.“
„Предусещайки близката опасност, аз за всеки случай застанах
нащрек, макар да знам от опит, че заставането нащрек обикновено означава само
да наденеш хитро изражение и да се примириш с онова, което неминуемо ще
последва.“
„Ето че попаднах в задния двор на държавната машина, взех да
разсъждавам аз. А оттам размишленията ми се насочиха към неточността на току-що
употребената метафора, както и към други дела, несвързани с въпроса, който ни
занимаваше в момента, било поради стремежа ни да се откъсваме от заобикалящата
ни действителност, както казваше понякога доктор Суграниес, било поради липса
на умствен капацитет, пак според твърденията на същия специалист в мигове на
ярост. Така или иначе, вече бях почти задрямал, когато забелязах, че господин
министъра е вперил в мен налетите си с кръв или може би поразени от конюнктивит
очи, поради което се престорих, че ми се повдига, сякаш мълчанието ми се
дължеше на блокаж на ларинкса, а не на психиката, и се напрегнах да събера
разпокъсаните нишки на разсъдъка си.“
„Казват, че като наблюдаваш света отвисоко, виждаш
себеподобните си като мравки и че тази оптическа измама те кара да се усещаш
всемогъщ, наместо да изпитваш, както логиката повелява, ужас от това, че си
единственото нормално същество в една вселена на противни насекоми.“
„…- Всъщност намерението ми беше да отворя бар с келнерки
компаньонки и да си напълня гушата от продаденото уиски. Миналата година наех
една хубавелка, за да привлече клиентела, но накрая сам се ожених за нея и сега
тя не ще да стои на тезгяха. Доникъде няма да я докараме така.
От задната част на заведението долетя писклив женски глас:
-
Маурисио, какво правиш?
-
Нищо, слънчице, намирам се на приказка
с клиентите – отвърна с меден глас собственикът на бара.
-
Кажи им да си вървят, кое време е.
-
Много примерна стана напоследък –
понижи глас собственикът на бара с примирена въздишка…“
„…Емилия разказа на
нашия домакин епизода от летището, но той само сви рамене, сбърчи устни и
изсумтя така, сякаш моят подвиг бе лишен от всякакво достойнство. Забелязах
реакцията му, когато излизах от банята с одрано лице, и ми се прищя да му
отвърна със заслужен ритник в очилата, ала се сдържах, защото въпреки очевидната
му неприязън към моя милост, горкото старче се държеше похвално, а и защото не
бива да позволяваме на дребните несгоди, пораждани от съжителството, да ни
отклоняват от правия път.“
„Аз се мъчех да
изритам куция по здравия крак с надеждата да го съборя, но те ме държаха, така
че можех да разчитам само на щетите, които ругатните ми биха нанесли върху
тяхната психика, но и те явно не бяха съществени, ако се съдеше по възторга, с
който се посрещаха проклятията ми.“
„- За пръв път срещнах
любовта – успях да произнеса аз след дълго мълчание – преди толкова много
години, че понякога се колебая дали наистина е била такава, каквато я помня,
или просто въображението ми се стреми да одухотвори едно минало, което иначе би
приличало на трактакт по социология.“
