Мечка страх,
а мен?
Няма как да
пиша за поезия.
Особено за
тази поезия.
Тъжна,
неуловима, неукротима.
Войната на
времето, в която всички сме на фронтовата линия.
И сме бойци.
Или развяваме бялото знаме.
А смъртта тихо пристъпва.
И сме бойци.
Или развяваме бялото знаме.
А смъртта тихо пристъпва.
„Мечка страх“
на Марин Бодаков, с художник Кирил Златков е на издателство за поезия ДА.
И.
„***
всеки ден
споделям по
една своя тайна
с непознат
или приятел
(само така
обезоръжавам и хората, и тайните) –
всеки ден олеквам
с по няколко
грама смърт…“
„Обич
Помня този
човек,
раната му
като кораб,
корабът му
като завивка,
завивката му
като мочурище,
мочурището
като звезда
и звездата
като рана.
Човек като
човек.“
„***
Простодушно
небе –
превръща греховете
в грешки,
виното във
вода.
Мен в теб.“
