"Мечка страх", Марин Бодаков

Мечка страх, а мен?

Няма как да пиша за поезия.

Особено за тази поезия.

Тъжна, неуловима, неукротима.

Войната на времето, в която всички сме на фронтовата линия.
И сме бойци.
Или развяваме бялото знаме.
А смъртта тихо пристъпва.

„Мечка страх“ на Марин Бодаков, с художник Кирил Златков е на издателство за поезия ДА.

И.

„***

всеки ден

споделям по една своя тайна

с непознат или приятел

(само така обезоръжавам и хората, и тайните) –

всеки ден олеквам

с по няколко грама смърт…“

„Обич

Помня този човек,

раната му като кораб,

корабът му като завивка,

завивката му като мочурище,

мочурището като звезда

и звездата като рана.

Човек като човек.“

„***

Простодушно небе –

превръща греховете в грешки,

виното във вода.

Мен в теб.“