„Поздрави от синята палатка“, Петя Кокудева

Отдавна следя публикациите на Петя Кокудева във ФБ. С всяко нейно пътешествие сякаш и аз се пренасях на разни интересни места, описани по вълшебен начин. Удивлявах се откъде изнамира тези страхотни истории, част от които си запазвах за повторен прочит, а други споделях с най-близките ми хора. Понякога ѝ досаждах с коментар „кога ще издадеш книга?“, като много други. J
Затова „Поздрави от синята палатка“ беше една от двете книги в списъка ми от Коледния панаир на книгата. Този път реших да не си купувам много, а само онова, което наистина искам.
Не бързах да я прочета. Вече я има, написана е, пълна е с чудните им снимки от пътешествията. Няма нужда да се излапва лакомо, по-добре да си я вкуся бавно.
Не стана бавно. Всъщност, ако трябва да съм съвсем честна, в началото даже ми нагорча. Очаквах онези дълги, любопитни истории, които четях във фб, събрани просто на едно място. А те – едни кратички такива, като въздъхване. Докато прочетеш някоя и тя вече свършила.
Докато не осъзнах какво всъщност представлява тази книга – това са хайку-пътеписи, в които има всичко – има усещания, споделяне, емоция, интересни факти, любопитни истории, философия. Само едно няма. Няма претенция. Няма го онова размахване на пръст, с което някой пребивавал в дадена държава седмица, месец или година вече ти обяснява високомерно кое как е там.
Тези пътеписни хайкута ти отварят една врата, през която, ако искаш можеш да минеш и да потърсиш онова, което те вълнува. И ти помагат да усетиш как се чувства едно любопитно, весело момиче с голямо въображение.
Първоначалното ми мнение за книгата се претърколи на 180 градуса и аз всъщност я изчетох с голямо удоволствие.
А в начина, по който пътуват и опознават света Петя и приятеля ѝ, съм абсолютно влюбена.
„Поздрави от синята палатка“ на Петя Кокудева е изд. Жанет 45“, фотографиите са на Георги Янев, а корицата е на Люба Халева.

И.
 

„Хелене е седнала на стълбата и си спомня: „С хората от града бяхме на улицата за посрещането на първия автобус с бежанци. Когато вратите се отвориха, първо започнаха да слизат деца. Избягах вътре в къщи да се наплача. При пристигането на следващите автобуси си пъхнах камъче в обувката – като притискаш пета в него и те боли, е по-трудно да заплачеш.“

„Ако знаеш какво ти е и имаш яснота за пътя напред, дори да е мъчен, с него се свиква. Но когато не знаеш, тогава…просто няма с какво да свикнеш.“

„За кой ли път си го казвам: никой не е толкова лош, стига да го разбереш.“

„Дънди Пъркинс е редови полицай от Куинстаун. Като много кивита, и той е стопанин на стадо овце. Качва се на раздрънкания си джип и юрка стадото напред, правейки такива резки завои, за да контролира овчия поток, че свят да ти се извие. Като го питаш не му ли се драйфа от тия лашкания, той обяснява: „Със завоите е като с живота. Ако седиш до шофьора и си просто пътник, ти става лошо. Но, когато ти караш, нямаш грижи.““

„БАМБУКОВИ УРОЦИ
Киото, Япония

Следвай вятъра, остани при корена
Бамбукът е много високо дърво, което е стабилно вкоренено, но се полюшва и от най-слабия бриз. В бамбукова гора непрестанно се чува мелодичният звук от почукването на тези кухи дървета едно о друго. Бамбуците следват вятъра и не се съпротивляват на движението, но едновременно с това са трудно изкореними и стабилно заземени.

В крехкостта е силата
Изненадващо е да видиш колко тънък, гладък и деликатен е бамбукът. На всичкото отгоре е и кух. Обаче е сред много малкото дървета, които оцеляват и в летните свръх горещини, и в лютите зими. И най-вече - при тайфун.

Готов за действие
За разлика от повечето дървета, бамбукът не изисква много обработване, нито пък полиране, за да се използва. Той просто е готов. Както казват японците: „Бъди като бамбука - винаги готов да последваш промяната.“

Мъдростта на празнотата
Кухата сърцевина на бамбука напомня на японците, че често сме твърде изпълнени със себе си и собствените си представи за нещата – и така нямаме място да поемем новото.

Ритъмът на развитие
Бамбукът е сред най-бързо растящите дървета, Той е своеобразен пример за японците да бъдат отдадени на личното си израстване, но да не прибързват. Така както за бамбука дъждовният сезон значи по-бърз растеж, и за човека има периоди на по-скоростен и на по-бавен растеж.“

„Сал: Понякога е хубаво да приемеш, че сцената, на която танцуваш е страданието. Това казвам често на моите студенти. Животът е мъка. Но това не е някаква обреченост. Просто е добре да не се опитваш да го отричаш, да не си затваряш очите пред това, че животът е страдание.“