"Од и ледените великани", Нийл Геймън

„Од и ледените великани“ е увлекателно разказаната приказка от майстора на истории Нийл Геймън за дванайсетгодишно момче и неговата необикновена среща с превърнатите в животни богове, в основата на която лежи скандинавската митология.
Накратко – Од е полусирак, чийто баща е загинал в морето и който живее само с майка си. Од е различен от останалите. Още повече, че опитвайки се да поеме функциите на мъжа в семейството, претърпява злополука и остава с увреден крак. И, ето че майка му си намира друг мъж, а той съответно не приема добре сакатия ѝ син. Така че Од избягва в планиснката хижа на баща си. И оттам започват неговите приключения, защото се запознава с трите говорещи животни – мечока, орела и лисицата, които всъщност са омагьосаните богове – съответно Тор, Богът на Гръмотевиците, Один, бащата на Боговете и Локи, Кръвен побратим на Боговете.
Една изключително глупава ситуация, в която Локи се поддава на всички изкушения и в която е замесена прекрасната Фрея. Един от Ледените Великани е влюбен в нея и иска да я притежава, както и слънцето, и луната. Междувременно в големия чертог в Асгард, дома на Боговете,  са се събрали всички Богове и се забавляват. След запоя, Локи среща една прелестна девойка, в която се влюбва моментално и която му поисква Чука на Тор.
След като Локи го открадва от заспалия, пиян Тор, прекрасната девойка добива истинския си вид – Леден Великан и го превръща в лисица, заедно с останалите два Бога, а после завзема Асгард. И така съдбата ги среща с Од, който измисля план как да си върнат предишния вид и да освободят града си.
Книгата показва няколко неща – разбира се, на първо място е това, че независимо как изглеждаш или какво е тялото ти, можеш да се справиш с всяка трудност и предизвикателство, стига да повярваш в себе си. На второ, че дори Боговете могат да постъпват глупаво и да правят грешки. И на трето, че когато предложиш решение, което уважава достойнството и мечтите на противника ти, вероятността да спечелиш, е по-голяма. Точно това прави Од с Ледения Великан.
Освен, че е написана много хубаво, книгата е прекрасно илюстрирана – с великолепните картини на Крис Ридъл, които човек може да съзерцава дълго и да се наслаждава на малките графични детайли в тях. Може спокойно да се каже, че илюстрациите са история в историята.

Единствената ми забележка към книгата е….че се разпада. Но това е забележка към изпълнението на българското издание, едва ли оригиналът е такъв. Просто още по време на първия прочит книгата се отлепи от корицата, което е много жалко, защото е подходяща за деца и за препрочитане, а едва ли би оцеляла дълго. Но, пък, ако се разпадне съвсем, човек може да си направи картини с илюстрациите и да ги закачи на стената в детската стая. Може и това да е била идеята на нашето издание. J
„Од и ледените великани“ на Нийл Геймън е на изд. Сиела, в превод на Богдан Русев, а Фиделия Косева е адаптирала корицата за това издание.
И.

И малко цитати от книгата:

„- Ние няма да умрем – отговори мечокът. – Защото не можем да умрем тук. Но ще огладнеем. И ще подивеем. Ще ставаме все повече подобни на животни. Така става, когато придобиеш животински облик. Ако останеш в него твърде дълго, накрая се превръщаш в онова, на което се преструваш.“

„- Думите не струват нищо – отвърна Од. – Но умният човек внимава за какво ще ги похарчи.“

„- Умният човек знае кога да замълчи. Само глупакът казва всичко, което знае.“

„- Би трябвало да те интересува, защото красотата е важна за теб – каза Од. – А така няма да остане нищо красиво. Ще останат само мъртви неща.
- Мъртвите неща също могат да бъдат красиви – отговори Леденият Великан.“

„Орелът го изгледа.
- Леденият Великан го няма – продължи Од. – Накарах го да си тръгне.
- Как – попита орелът.
- С магия – отвърна Од и се усмихна.
„Ако магия означава да оставяш нещата да правят това, което им се иска – помисли си той. – Или да бъдат такива, каквито искат да бъдат….““