"Фантастична светлина", Тери Пратчет

Това е втората книга от света на Диска, която ни представя премеждията на Ринсуинд в комбинация с Двуцветко, която чета за трети път. За тези двама герои вече съм говорила тук, така че няма да ги представям.
Книгата започва с момента, в който свършва „Цветът на магията“, а именно – изпадането им от ръба на Диска, което не ги убива така, както би се случило на едни обикновени хора, защото седемте магии от магическата книга Октаво правят всичко възможно да запазят живота на Ринсуинд. Единствената причина, поради която го правят е, за да могат да бъдат произнесени заедно с осмата, загнездила се в главата на най-некадърния магьосник от Невидимия Университет.  Двуцветко е ясно защо оцелява – той си има Багажът.
Двамата приятели се щурат насам-натам из Диска, като междувременно попадат на възстаричкия герой Коен, с когото продължават приключенията си. Към тях се присъединява девицата Бетан, която те спасяват от жертвоприношение, част от ритуала на друидите. Ринсуинд е от малцината, попаднали живи в дома на Смърт, когато отива да спаси Двуцветко. То няма много какво да го спасява, защото междувременно Двуцветко научава Смърт, Глад, Война и Чума да играят хазартни игри с карти, без изобщо да осъзнава къде и при кого е попаднал. А Ринсуинд се запознава с дъщерята на Смърт – Изабел и почти умира наистина.  Добре, че се появява Багажът, за да спаси магьосника и туриста от това опасно място. Междувременно една червена звезда приближава Диска. Или по-точно Дискът приближава звездата. А магьосниците от Невидимия Университет стават жертва на собствените си интриги за завземане на властта. Нищо ново под слънцето, дори и за магьосници от такъв ранг. Основната фигура сред тях в този разказ е Траймън, който е свръхамбициозен и се опитва да стигне до върха с всякакви средства. Именно той изпраща Герой да намери Ринсуинд, за да се докопа до магията в главата му. Героят се оказва Героинята Херена, която е напориста, но не много умна и след срещата с комбинацията Коен + Багажът + останалите, се оказва с провалена мисия. И така компанията се озовава в малък град, а после и в Анкх-Морпорк, за да установи, че и на двете места, както и по целия Диск хората тотално са откачили. Звездата вече е огромна и всички са убедени, че идва краят на техния свят. Заражда се нова религия. Хората отричат магьосниците, отричат реда, който е съществувал, рисуват си звезда на челото и се опитват да се спасят. Неясно къде и как. Трайман, бивш съученик на Ринсуинд в Невидимия Университет, се опитва да побере в главата си останалите седем магии от Октаво, но те се оказват много по-силни от него и отварят портал към подземното измерение, от където наизлизат ужасяващи създания. Ринсуинд успява да изпадне в особено състояние, в което не само се справя със съществата, но прочита осемте магии и така затваря портала. А в крайна сметка А‘Туин се приближава до звездата и от осемте магии се появяват осем сфери, след разпукването на които се излюпват осем малки костенурчета. Върху гърба на всяко костенурче има по четири малки слончета и върху тях по един малък Дисков свят, който тепърва предстои да расте и да се развива. Октаво пък , след прочита на магиите, бива погълната от Багажа, където е най-сигурното за нея място. На финала Двуцветко се прибира у дома и подарява Багажа на Ринсуинд.
За това колко е остроумен Тери Пратчет няма да пиша, извадените цитати сами говорят достатъчно. Неговата енциклопедичност в комбинация с чувството му за хумор този път осмиват митологизирането на образа (Коен, който е на около 90, беззъб, с болки в гърба и щракащи колена), фалша в академичните среди (интригите в Невидимия Университет), склонността на човечеството да си измисля и да се обединява около нова религия в момент на плашеща неизвестност (хората със звезда на челото), озверяването на тълпата към всеки, който не споделя нейните идеи (хората със звезда на челото). Тези са на първо, добре де, трето четене, ама през много години. Със сигурност има още доста нишки, за които може човек да се хване и да извади аналог от световната история. Тери Пратчет никога не се задоволява само с един план.
Фантастичната светлина е онова, което се излъчва от Октаво, книгата събрала в себе си осемте велики магии.
Страхотна книга – забавна, динамична, остроумна и изпълнена с интересни парчета от нашия свят, пренесени на гърба на гигантската костенурка А‘Туин.
„Фантастична светлина“ на Тери Пратчет е на изд. „Вузев“, в превод на Мариана Захариева, а корицата е оригиналната на Джош Кирби. 

Ето и малко цитати /много е трудно да са малко/:

„Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда.“

„Всички граждани на диска с някакви претенции за култура неистово се дразнеха, че ги управляват богове, чиято представа за възвишено артистично преживяване съвпадаше с мелодичния звънец на врата.“

„Всъщност Ринсуинд никога не разговаря отново точно с това дърво, но от краткия им разговор, то разви основите на първата дървесна религия, която след време завладя горите по света. Тя проповядваше следното: дърво, което е добро дърво и води чист, благоприличен и възпроизведен живот, може да бъде уверено, че ще възкръсне след смъртта си. Ако е било наистина много добро, накрая ще се прероди в пет хиляди ролки тоалетна хартия.“

„Странно, той не беше особено обезпокоен. Двуцветко беше турист, първия по рода си еволюирал върху Диска и в основата на самото му съществуване се коренеше непоклатимата увереност, че нищо лошо не може да му се случи в действителност, тъй като не участва в него; той вярваше също така, че всеки е в състояния да разбере всичко, което му казва, ако само му говори високо и бавно, че на хората общо взето можеш да се довериш и че всичко може да се оправи между добронамерени хора, стига само да действат разумно.
На пръв поглед това му даваше шансове за оцеляване малко по-малки от тези на сапунена херинга, да речем, но Ринсуинд с удивление забеляза, че изглежда ефектът беше обратен и пълната безчувственост на малкото човече към опасности от всякакъв род някак дотолкова ги обезкуражаваха, че те се отказват и се махат.“

„Тогава вождът почтително се обърна към госта си, дребна фигурка, която грижливо грееше измръзналите си меса на огъня и рече:
- Но нашият гост, чието име е легенда, трябва вярно да каже: кое е това, което човек може да нарече най-великите неща в живота?
Гостът помълча насред нов неуспешен опит да запали.
- Какво кажа? – попита беззъбо.
- Рекох: какво е това, което човек може да нарече най-великите неща в живота?
Войните се наведоха напред. Това навярно заслужаваше да се чуе.
Гостът мисли дълго и дълбоко и после каза предпазливо:
- Топла вода, добра жъболекаршка помощ и мекишка тоалетна хартия.“

„….- Шигурно ши прав – съгласи се Коен. Той седна и прехапа устните си. – Търша подарък за Бетан, нали ражбирате. Ние ще ше женим.
- Решихме, че би трябвало първо на вас да кажем – каза Бетан и се изчерви.
Ринсуинд не успя да улови погледа на Двуцветко.
- Ами това е много….ъ-ъ…
- Веднага щом намерим град, където има свещеник – каза Бетан, - искам да го направим както си му е редът.
- Това е много важно – сериозно рече Двуцветко.
- Ако хората имаха повече морал, нямаше да се блъскаме с разни звезди.
Замислиха се над това за момент. После Двуцветко каза бодро:
- Това трябва да се отпразнува. Имам малко бисквити и вода, ако имате още от оная пастърма.
- О, много добре – пророни Ринсуинд едва чуто. Повика Коен настрана. Както си беше подстригал брадата, старецът с лекота би могъл да мине за седемдесетгодишен в тъмна нощ.
- Това, ъ-ъ… сериозно ли е? – попита. – Наистина ли ще се ожениш за нея?
- Шигурно. Нещо против?
- Е, разбира се, че не, но – искам да кажа, тя е на седемнайсет, а ти си, как да се изразя, ти си от по-старото поколение.
- Ишкаш да кажеш ше е време да прештана да ше шкитам ли?
Ринсуинд трудно намираше необходимите думи.
- Ти си със седемдесет години по-стар от нея, Коен. Сигурен ли си, че….
- Бил шъм женен и преди, нали така? Паметта ми е дошта добра – укори го Коен.
- Не, това, което имам предвид е, ами, искам да кажа физически, въпросът е, какво ще кажеш значи за разликата във възрастта и така нататък, това е въпрос на здравословно състояние, нали така, и….
- Аха – бавно отрони Коен. – Ражбирам какво имаш предвид. Напрежението. Не бях погледнал на нещата от тази страна.
- Да – поизправи се Ринсуинд. – Не си. Е, това е съвсем обяснимо.
- Даваш ми храна жа ражмишъл, беж шъмнение – каза Коен.
- Надявам се, че не съм развалил нещо.
- Не, не – вяло каза Коен. – Не ше ижвинявай. Поштъпи правилно, като ми каза.
Той се обърна и погледна Бетан, която му махна, после отправи взор нагоре към звездата, която се блещеше сред мъглата.
Накрая каза:
- Опашни времена ша това днешните, а?
- Така е.
- Кой жнае какво може да донеше утрешният ден?
- Не и аз.
Коен плесна Ринсуинд по рамото.
- Понякога прошто трябва да ришкуваме – рече. – Не ше обиждай, но мишля, че ще направим вше пак шватбата, а пък, е… - той погледна Бетан и въздъхна, - да се надяваме, че тя ще издържи.“