За първи път чух за тази книжка, когато баща ми ми даде на английски преснимано копие на оригиналното издание по времето, когато учех този език. Много се смях. Затова, когато „Колибри“ издадоха преди години преведената книга на български, веднага си я купих. И не само я изчетох на един дъх, ами си я попреглеждах много пъти, защото ми стана едно от любимите разтоварващи четива. За съжаление, в годините и пренасянията от място на място взех, че я изгубих. Но никога не я забравих. Дори съм я споменавала тук.
Затова, когато видях, че от „Колибри“ я преиздават, бях много доволна. Не съм
има писала, но все едно бяха прочели желанието ми. И, за да върна жеста на баща ми, тази я взех за него.
Джордж Майкс е всъщност унгарец, който живее дълги години на острова и има
английско гражданство, английско име и английско чувство за хумор. Всъщност и в
това, и в предното издание, книгите са две, с разлика от 31 години помежду им.
В „Как да бъдеш чужденец“ Джордж Майкс прави хумористична дисекция на
народопсихологията на англичаните, а в „Как да бъдеш упадъчен“ прави сравнение
с нравите отпреди тридесет години, когато е писана първата книга. Най-забавно и преди години, и сега за мен
беше пък да правя сравнение с нравите у нас. Оказа се, че макар и да звучи
твърде нахално, имаме много общо с поданиците на кралицата. Например в частта с
номерирането и озаглавяването на улиците
и сградите. Или по-просто казано – как се планира град. Или в тази за игрите на
шофьорите на автобуси. Нашите определено още си играят на тях. Както и
описанието на таксиметровите шофьори – напълно може да се съотнесе с нашите. Много
позната ми звучи и частта с отношението на съвременния британец към английския –
все едно е писано за нас в днешно време. Всъщност, като се замисля, до тук се
изчерпват сходствата, останалото са само различия. И, слава богу, защото има
някои неща, които не ми се мисли, ако бяха еднакви, какво щяхме да правим. Например
душата, омаловажаването и секса. Три много важни, особено за славяните, теми. Е,
щеше да е добре да сме „груби“ като англичаните, но какво да се прави –
страстта при нас е навсякъде – както в любовните отношения, така и в
междучовешките.
В духа на Брекзит е особено забавно да чета книгата на Джордж Майкс. Тя
обяснява доста неща покрай решенията на британците в последните години. И спокойно
може да бъде наръчник за опознаване на англичаните. Особено, като се има
предвид, че е писана от чужденец, пък било то и мислещ за себе си като за
британец. Определено я препоръчвам, защото е забавна, сакрастична, без да е
злобна и много приятна за четене.
„Как да
бъдеш чуждендец. Как да бъдеш упадачен“ на Джордж Майкс е на изд. Колибри, в
превод на Жечка Георгиева, а корицата, както и оригиналните илюстрации и на
двете издания са на Никълас Бентли.
И.
Ето и малко
цитати от книгата, макар че извадени от контекста, те не са толкова смешни:
„Голяма част от континенталното население гледа на живота като на игра;
англичаните гледат на крикета като на игра.“
„…2. Не се
включвайте към никаква партия, защото това би било „груповщина“. Каквото и да
целят разните му там партии, къде-къде по-интересно е да критикуваш всички,
отколкото да си част от стадото.“ /по това определено си приличаме с
англичаните, особено в частта с критиката/
„…Започнете
да вярвате, че целта на живота е да си прекарваш приятно времето, да посещаваш
приятни места и да се запознаваш с приятни хора.“
„В добрите
стари времена мъж без пари не е бил смятан за джентълмен. В епохата на
просветения Мейфеър това се е променило. Джентълменът може или да има пари, или
да крънка от приятелите си, така че определението за джентълмен е човек, който,
колкото и да е беден, пак отказва да свърши някаква полезна работа.“
„Средновековните
воини са носели стоманени нагръдници и наколенници не за самозащита, а за да
поддържат бойния си дух. Свещениците през същото това Средновековие са
измъчвали телата си с ризи, сплетени от конски косми. Индийските йоги си вземат
следобедна дрямка върху килим от гвоздеи, за да поддържат добра спортна форма.
Англичаните си планират градовете по такъв начин, че те да им заместят успешно
всички неудобства, причинявани от нагръдници, ризи от конски косми и пирони.“
„Англичаните,
както постоянно твърди цял свят и най-вече самите англичани, са народът с
най-изостреното чувство за справедливост. След Втората световна война заявяват:
„Да бъдем справедливи. Векове наред бяхме водещият народ в света. Ето че за
пореден път така добре се проявихме. Нека сега предоставим възможност на
останалите. Да се отдадем на упадък.
Ала не е толкова лесно да упадаш, както може би си мислят непосветените. След
векове на възход другите народи просто отказват да повярват, че си толкова
посредствен, колкото всъщност си, и че не даваш пет пари. Затова те упорито
продължават да мислят, че си процъфтяващ, надежден и богат, колкото и да си
вече пропаднал, ненадежден и беден. Упадането изисква обединените усилия на цял
народ – не просто на една класа, прослойка или само на политиците. Нужен е
всеотдайният напън на богати и бедни, на стари и млади, на интелектуалци и
неграмотни, на служители и черноработници, на редови чиновници и управители.
Това е трудоемка, почти херкулесова задача, ала англичаните пред нищо няма да
се спрат, щом са си го наумили. Те изиграха съществена роля в разгрома на
хитлеристка Германия; в сравнение с това разгромът на демократична
Великобритания е детска игра.“
„Англия е
все същото класово общество. В мига, в който някой отвори уста, вече знаем в
кое училище не е получил нужното образование.“
„…“Говори
английски твърде правилно, трябва да е мръсен чужденец“ е бележка, която често
може да се чуе. Тя е освен всичко и справедлива, защото докато светът се труди
да изучи английския език, англичаните полагат неимоверни усилия да го забравят.
Ако искате да звучите като истински англичанин, никога не използвайте повече от
осемстотин думи, при това половината -
неправилно. От повечето англичани ще чуете, че езикът им нямал никаква
граматика, което е иносказание – всъщност те не владеят никаква граматика.“
„…..Но никой
не се заселваше тук, ако не беше принуден. А днес тук струят съчужденци от
щастливи и процъфтяващи страни: немци, американци, шведи, араби и много други.
Англичаните са бедни, дори частично доведени до просешка тояга, но
благовъзпитани, добронравни, толерантни и цивилизовани. Тяхната елегантна
упадъчност е магнитът, привличащ другоземците. А пък англичаните напускат
масово страната си. Това напускане се нарича изтичане на мозъци и включва
съществен брой съвършено безмозъчни индивиди.“
„В други
страни демонстрациите са бурни и необуздани, с палки и масови арести. В миналото
и тук са се наблюдавали подобни сцени. А днес, ако умираш от скука, организираш
демонстрация. Поводът може да е братското посещение на гнусен ориенталски
деспот, закъснялата сутрешна поща или невключването на кокершпаньолите в
системата на задължителното образование. Може да е демонстрация на цветнокожи,
защото не допускали роднините им в страната, или поддръжници на Инок Пауъл, че
прекалено много от въпросните роднини били допуснати. Може да е на хлебарите
срещу ниските цени на хляба или на домакините срещу прекалено високите му цени.
Може да е организирана от колекционери на пощенски марки за повече специални
поредици или от пацифисти срещу атомното оръжие, но картината винаги е една и
съща – миролюбива усмихната тълпа, която марширува, понесла плакати с лозунги и
придружена от умиращи от скука полицаи. Единственото, което постигат, е
гигантско задръстване в движението, но все пак то е за предпочитане пред нищо.
Всъщност, ако се съди по доволните лица на демонстрантите, когато срещат
погледите на отчаяните шофьори, целта им е постигната.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар