„Вътрешната ми игра, когато работя“, Тимъти Галуей

 От всичките книги, които съм чела за личностно развитие или такива, които помагат в бизнеса, тази ми беше най-интересна. Като начало, мога да кажа, че когато в името фигурира думата „игра“, на мен ми светва една цветна лампичка в главата, която задейства вниманието ми, защото аз така или иначе приемам работата и живота си донякъде като игра. С което не ги омаловажавам, а от една страна не се приемам твърде сериозно и от друга – вниквам в нещата по метода на детската игра – изцяло и отдадено. 

За Тимъти Галауей е нормално да сложи такава асоциация в метода си, защото той е известен преди всичко с това, че е бил успешен треньор по тенис. Развива собствена система на трениране, с помощта на която постига завидни резултати със спортистите, след което вече преминава в света на корпоративния бизнес, на които разкрива откритията си и става известен като „баща на коучинга“, прилагайки системата не само върху отделни служители както е в тениса с индивидуалния подход, а и върху цели екипи.
Ето какво стои в основата на неговия метод, станал популярен като „Вътрешната игра“: във всеки от нас има един вътрешен диалог, който е основната пречка да не се справяме. Този вътрешен диалог се води от ‚Аз 1“ и „Аз 2“, като „Аз 1“ е гласът, който дава командите и оценките, той е нашата вътрешна критика, а „Аз 2“ е нашата същност. Аз 1 е онова гласче във всеки един от нас, което ни казва предварително, че ще се провалим и няма да успеем а после ни съобщава, че не сме успели. И същността на метода на Тимъти Галуей се състои в това да заглушим точно този негативен вътрешен глас. Разбира се, това никак не е лесно, защото този глас е формиран след дълги години усилия и работа в посока да му се даде думата – от родители, учители, общество, познати и приятели, които добронамерено, но безжалостно ни „съветват“ и той много успешно ни саботира. Аз 2, от друга страна, е самата ни същност, това е вродената ни способност да се учим и развиваме, „Азът, на който всички се радваме като малки деца.“, както казва Тимъти Галуей.
Оттук насетне следва една много интересна история за въвеждането на системата в света на бизнеса и умението на метода да открива вътрешната мотивация на човек да се развива, да дава най-доброто, на което е способен и съответно да постига невероятни резултати. Едно от основните неща, върху които дава пример как да работим е развиването на фокуса, баланса между изпълнението на дадена задача и удовлетворението, както и управлението на времето. При това още по-хубавото е, че всичко е подплатено с реални примери.
Друг полезен момент в тази книга е предговора. Обикновено предговорите са ми леко скучни, особено, ако прекалено много анализират съдържанието на текста, макар че винаги ги чета. Този, обаче, не само е интересен, а за първи път си вадя записки и от него, освен от самата книга. Предговорът е на Питър Блок.
Изобщо, ако има книга, която напоследък препоръчам на всеки, който се интересува от такъв тип литература, то това е тази.
„Вътрешната ми игра, когато работя“ на Тимъти Галуей е на изд. LIBERA, преводът е на Мартин Иванов, а корицата на Анна Симеонова.
И.

„След презентацията за коучинг с Вътрешната игра, Тим се съгласи да ръководи ежегодния тенис турнир – традиция на всяка търговска конференция. В края на краищата, победителите обичат турнирите, а тук имаха на разположение и известен автор и треньор по тенис, който да бъде патрон на събитието. За Тим обаче не беше достатъчно да изпълнява само почетна роля. Той смяташе, че тенис турнирът може да осигури безценна възможност за учене за всеки участник, като им зададе въпроса: В каква игра играете всъщност?
Тим предложи победителите във всеки мач да отпадат от турнира, а играчът, който загуби, да премине към следващия кръг. Помислете за това: губещият е възнаграден за загубата, а победителят е изпратен в съблекалнята. Ако това е правилото, какъв е смисълът да играете, щом отпадате след като „спечелите“? Е, това беше идеята. Всеки играч трябваше да се изправи пред въпроса защо играе играта. Обичайният отговор, особено сред търговците е, че те играят, за да спечелят. Отговорът на Тим беше, че има по-добра игра и тя е да играеш, за да се учиш и за да изявиш собствения си потенциал, И противно на очакванията, ако направите това, всъщност ще получите по-добри резултати.“
Предговор от Питър Блок

„Необходимо е убеждението, че ученето и изпълнението са едно и също. Отличните изпълнители са хора, които просто се учат по-бързо. Ние се учим по-бързо, когато обръщаме внимание и виждаме света такъв, какъвто наистина е, а не такъв, какъвто би трябвало да бъде.“
Питър Блок

 

„Изкривяването в представата за себе си предизвиква изкривяване във възприятието, което води до изкривена реакция, която потвърждава първоначално изкривената представа за себе си.“

 

„…първият принцип към по-добрия начин за промяна се корени в признаването и приемането на нещата такива, каквито са, без излишни оценки и осъждане. Парадоксално е, че съзнателното приемане на себе си и на действията си такива, каквито са, освобождава какви стимула, така и способността за спонтанна промяна.“

 

„Да осъзнаем, че основната отговорност за ученето лежи изцяло върху плещите на човека, който се учи, е до голяма степен в противоречие с начина, по който ние сме учени и обучавани. Но този принцип на доверие в себе си е фундаментален в намирането на по-добър начин за промяна.“

 

„Осъзнатостта и доверието не могат да проработят самостоятелно, ако няма желан резултат за постигане.“

 

„…ученето се случва в самия ученик. Той прави избора, който в крайна сметка контролира дали научаването се случва или не.“

 

„Има една стара поговорка: „Когато настоявате, аз се съпротивлявам.“ Естествено е, човекът да се противопоставя на посегателства върху неговите граници и когато съпротивата не се изрази директно, тя ще се прояви косвено. При всички случаи съпротивата е пагубна за желания резултат.“

 

„Промяната може да бъде приятна и забавна. Никой няма нужда да се чувства манипулиран или оценяван.“