Тази книга ми попадна в ръцете, когато бях
ученичка и много ме впечатли. Говорим за началото на 90-те години. Всъщност, тя
е написана още през 1970 г., но при нас нейният превод дойде през 1992 г. Преди
почти месец не знам защо се сетих за нея и много ми се прииска да я препрочета
и да сравня от една страна това, което си спомням и от друга да направя някаква
статистика кое от прогнозите на Алвин Тофлър се е сбъднало и в каква посока е
поело човечеството. Разбира се, още докато я четях, се отказах и от двете идеи.
Ако започна подробно да правя някакъв сравнителен анализ на книгата, това
писание ще добие размерите на дипломна работа.
Затова ще се опитам да кажа най-основните неща, доколкото това въобще е
възможно.
Терминът „шок от бъдещето“ е измислен от Алвин Тофлър и на английски той звучи
доста по-добре, да не кажа, че няма как да бъде преведен съвсем точно – „future
shock“ може да значи „шок от бъдещето“, но може и да е „шок в бъдещето“.
Основната идея на Тофлър в тази книга е, че има някакви установени предели за
количеството промяна, която човешкият организъм може да понесе и че безкрайното
ускоряване на промяната, без предварително да се установят какви са тези
предели, може да доведе до състояние на неприемане или прекомерен стрес, в
резултат на който човекът по-скоро блокира, отколкото приема същата тази
промяна. Точно това състояние авторът нарича „шок от бъдещето“.
В своята книга Алвин Тофлър изследва
свръхиндустриализацията, номадството на човека, развитието на технологиите,
социалните отношения, износването на начина, по който протича обучението на
децата от гледна точка на хода на историческите събития.
В началото става въпрос за вещите за еднократно ползване, които заместват
по-трайните – онези, които са направени така, че да издържат поколения наред.
Това, разбира се, води след себе си едно свръхпроизводство. То от своя страна
променя начина на структуриране на предприятията и изобщо на начина, по който
се управлява. От вертикално управлението става хоризонтално. Това е
продиктувано от промяната в усещането за
времето. Изобщо технократското общество забързва все повече и повече
времето, необходимо ни за всяко нещо. Другата промяна, която настъпва, е в
самите възприятия на човека. Нетрайността се оказва нещо, с което лесно се
свиква. Но това се пренася и в отношенията между хората като цяло. Много
по-трудно се създават и задържат връзки, хората стават номади – често и лесно
сменят мястото, на което работят и съответно това, на което живеят. От една
страна това дава огромна свобода, от друга е предпоставка за по-голяма самота и
трудно създаване на дългосрочни отношения между хората. Изкуството също става
консуматорско и нетрайно. Стиловете се сменят с такава скорост, че трудно може
да се следи всичко. Същото важи за литературата и дори в някаква степен за
науката.
Алвин Тофлър поставя един доста резонен въпрос, а
именно какви са нашите предели на приспособимост. Доколко можем да издържим на
промяната, без да изпаднем в абсолютен шок от нея. Мисля, че последната една
година отговори много нагледно на тези въпроси и предполагам, че са направени
купища изследвания за психическото състояние на хората след такава драстична
промяна, каквато ни се случи. Тепърва ще се проучват и ще се виждат разултатите
от този най-мащабен експеримент в човечеството. Това, което знам, обаче е, че
слава богу не всички прогнози на Алвин Тофлър са се сбъднали. Поне не все още.
Макар, че има неща, които той не е могъл да предвиди. Мисля, че дори и той не
си е давал сметка за скоростта, с която се променя технологичното общество и в
тази връзка някои от прогнозите звучат наивно.
Със сигурност е впечатляващо колко добре е анализирал исторически промените,
които настъпват в обществото в резултат от забързаното производство и
усъвършенстването на техниката.
Заслужава си да се прочете тази книга, дори и само, за да си даде сметка човек
колко по-бавно са настъпили всички тези промени у нас и колко по-забързано и
припряно наваксахме в последствие.
„Шок от бъдещето“ на Алвин Тофлър е на изд.
Народна култура от 1992 г., преводът е на Алфред Криспин, художник на корицата
е Николай Пекарев., но книгата отдавна не е на пазара и може да се намери само при
антикварите.
И.
„...Знаем например много по-добре как да измерим
скоростта, с която кръвта протича през тялото, отколкото скоростта, с която
един слух се разпространява в обществото.“
„…хилядолетия и векове са преминали в трудно
забележима от отделния човек еволюция и тогава внезапно в нашето време настъпва
едно взривно разкъсване на всички предели, един фантастичен отскок напред.“
„…важно е да разберем, че технологичното
обновление не представлява само съчетаване и прегрупиране на машини и
методологии. Появата на важни нови машини не само ни навежда на мисълта или ни
принуждава да извършваме промени в други машини. Новите машини предлагат нови
решения на социални, философски и дори на лични проблеми. Те променят
съвкупното интелектуално обкръжение на
човека, начина, по който мисли, мирогледа му.“
„Защото, докато ние сме склонни да съсредоточаваме
вниманието си във всеки даден момент само върху една ситуация, повишената
скорост, с която ситуациите протичат край нас, усложнява неимоверно цялата
структура на живота, като умножава броя на ролите, които трябва да изпълняваме,
и броя на решенията, които сме принудени да вземаме. Това от своя страна
обяснява задушаващото усещане за усложненост на съвременния живот.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар