Имам един навик – когато срещна нещо, свързано с България в книга на чужд
автор, да си го отбелязвам и да си го събирам в един уърдовски файл. Когато
попаднах на информация за това, че главният герой на име Улрих е роден в София
и живял на Дондуков, веднага си сложих отметка. Наложи се, обаче, да я махна и
да сложа във файла името на цялата книга, защото се оказа, че в нея се разказва
за България. Това много ме изненада, не бях чела анонси и изобщо не очаквах, че
целият сюжет в първата част на „Соло“ е посветен на страната ни. Не само това,
всичко е описано толкова достоверно, безпристрастно, обективно и с подробности
точно, че известно време се рових в нета да разбера дали авторът не е живял
тук. Да, той е посещавал България, имал е и консултанти, които са го въвели в
обстоятелствата, но в повествованието има такива дребни детайли, които си
мислех, че само човек, прекарал поне 10 години в страната ни, би могъл да знае.
Което ми показа колко изключително прецизно е подходил Рана Дасгупта към сюжета
и определено предизвика моето възхищение.
Ето каква е историята: В първата част, озаглавена „Живот“, както вече споменах,
главният герой се казва Улрих, което е резултат от любовта на баща му към
Германия и всичко немско. Въпросният баща е инженер в железницата и от
най-ранна възраст попарва желанията на сина си да се занимава с музика. Улрих
има подкрепата на майка си, Елизавета, но тя е недостатъчна. Затова той решава
да се занимава с химия и заминава да следва в Берлин. Преди да замине, обаче, баща
му се е върнал като инвалид от неясно коя война и с напълно променена психика
започва да живее един отшелнически живот в една от стаите на дома им. Между
двете световни войни на Улрих не му се получава да продължи следването си в
Германия, защото баща му бива разорен и той трябва да се върне в България да
помага на семейството си. Попада в едни бурни времена, в които той самият е
доста объркан. Започва работа в завод, а в последствие се жени за сестрата на
най-добрия си приятел. В крайна сметка Улрих живее в края на годините си в
самота в един панелен блок, отдавна напуснал красивата аристократична къща, в
която е израсъл, превръщайки се в самобитно и самодостатъчно старче, което не
обича да общува с останалите хора.
Във втората част от книгата – „Фантазии“ са сюжетите на обитаващият панелката и
собствените си глава Улрих, които той измисля. В тях участват истински герои от живота му и измислени
персонажи. Тази втора част е толкова
различна от първата, че сякаш четеш отделни книги. Изключително интересните
истории на хора, които постигат световен успех с таланта си, хора, които не
съумяват да адаптират чувствителната си душа към съвременния свят или хора,
които са толкова гъвкави, че оцеляват изключително добре във всяка ситуация.
Там има заплетени сложни връзки и отношения, които създават една изключително
интересен сюжет, прекосяващ няколко държави и континета.
Историята от книгата обхваща периода от преди Първата световна война до малко
след падането на социализма. И спокойно може да се нарече и исторически роман,
защото, както казах вече, с много безпристрастна точност описва събитията в
България, без да дава оценка и да налага субективното си мнение. Дори съм
склонна да му простя не особено убедителния образ на Магдалена, която в
началото е много влюбена в Улрих, но така и не разбирам защо се обръща на 180
градуса. Тоест, разбирам, но не ми е достатъчно убедително, някак.
Изключително интересна е втората част, тази с фантазните сюжети на Улрих, която
разкрива неговата дълбока душевност. Любопитно е, че всяка една глава от
първата част е озаглавена с химичен елемент, като изборът на тези елементи
изобщо не е случаен. Във втората част пък главите носят имена на морски животни
и това също не е случайно.
Самото заглавие на книгата е нещо като моста между действителния живот на
Улрих, в който той така и не успява да се отдаде на музиката и неговите фантазии,
в които един гениален музикант от бедно българско село прави световна кариера.
Рана Дасгупта определено е изключителен разказвач с много фино и ювелирно
отношение към детайлите, който влиза в списъка на авторите, чийто книги ще
прочета.
„Соло“ на Рана Дасгупта е на изд. „Жанет 45“ от поредицата „Отвъд“, в превод на
Алена Ликова, а корицата е на Райчо Станев.
И.
„На Улрих му
се струваше, че светът му е станал внезапно по-ясен, защото когато можеш да
седиш с друго човешко същество и да се потапяш в нови мисли всички граници
изчезват.“
„През
десетилетията оттогава Улрих се опитваше да гледа на възникналия си интерес към
химията като на божие възмездие за погребаната си любов към музиката. Поразил
го беше фактът, че двете имат нещо общо помежду си: а именно, че от ограничен
брой елементи може да се създаде безгранична верига от изразни възможности.“
„…Една ранна
сутрин, когато пиеше чай с Магдалена, Улрих се върна от разходка със сина си и
оповести: „Птиците не се плашат от човек, който държи в ръце бебе!“ Двете жени
избухнаха в смях от изражението на благоговение, изписано върху лицето му.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар