"Как оглупях", Мартин Паж

След „Един неделен ден край басейна в Кигали“ имах нужда от нещо леко и неангажиращо, затова посегнах към тази тънка книжка.

Ще започна с малка критика към тази книга, за да мога спокойно да продължа към хубавото в нея.

Не ми направи особено добро впечатление факта, че името на автора и заглавието на корицата и на първата страница се разминават. На корицата автора се казва Мартин Паж, а книгата „Как оглупях“, а вътре той вече носи името Мартен Паж, а книгата „Как станах глупак“. Знам, че не е кой знае какво, но на мен лично не ми хареса това. Сещам се и каква може да е причината, но това в случая няма значение.  Още повече, че „как оглупях“ и „как станах глупак“ не са съвсем едно и също.   

Сега за самата книга – изключително остроумна, иронична и приятна за четене.  Антоан,  двайсет и пет годишен мъж, стига до заключението, че да си интелигентен не носи никакви ползи и няма никаква социална значимост, затова решава да стане алкохолик. Алкохолиците, според него, будят масово съжаление и и имат цел в живота – да се излекуват. Методично започва да изучава алкохолизма и да се подготвя.  Оказва се, обаче, че се проваля, поради физическа свръхчувствителност към алкохола.  След това решава да се самоубие, както сам казва „като крайно средство за причастност към този свят.“ Запознава се с млада жена, направила безброй опити да се самоубие, която му разкрива плана си да се запише на курс за самоубийци. И така, той се записва на С.З.В.С.В.С. -  Самоубийство за всеки и с всички средства. Но и това не му се отдава.
Затова, като последна отчаяна мярка срещу бремето на интелекта и разума, Антоан решава да оглупее. Идеята му е да стане социален, да се слее с масата. Желанието на младия човек е да се отърве от прекаленото анализиране и да свали от плещите си бремето на мисълта, което го е направило не способен да живее истински, да се впечатлява от простичките неща и да се радва на света.  И така, Антоан се подлага на всичко възможно, за да стане глупак. Като начало напуска работата си на преподавател и става брокер. Взима, хапчета против депресия, започва да ходи на фитнес, сменя интериора си като го прави абсолютно безстилен, започва да се облича като всички останали. Докато един ден, абсолютно без да гони успех, той забогатява. Става милионер. Докато един ден среща своя ангел хранител и това преобръща живота му.
Книгата е изключително сатирична и прави една много интелигентна дисекция на обществото, изваждайки на показ онова, което е толкова нелепо, че дори не е ясно защо се намира в ценностната система на повечето хора. В същото време е написана с такова великолепно чувство за хумор, че няма страница, на която да не ти стане смешно.  Определено е от онези книги, които бих препоръчала да бъдат прочетени.
„Как оглупях“  или „Как станах глупак“ на Мартин Паж или на Мартен Паж е на изд. Пулсио, в превод на Иво Христов, а корицата е на Здравко Денев.

И.

„Твърде често бе констатирал, че думата интелигентност, която означава добре формулирани и красиво произнесени глупости, бе дотам изкривена, че беше за предпочитане да си глупак, отколкото заклет интелектуалец. Интелигентността те прави нещастен, самотен и беден, докато престорената интелигентност дарява бестникарско безсмъртие ведно с възхищението на ония, които вярват на прочетеното.“

„Алкохолиците ги съжаляват, лекуват ги, те имат медицинска и хуманна значимост. Докато никой не му и хрумва да съжали интелигентния човек: „Той изследва човешките съдби, което сигурно го прави дълбоко нещастен“, „Племенницата ми е интелигентна, но свястна. Опитва се да изгази.“, „За миг се уплашиш да не станеш интелигентен.“ Ето такива доброжелателни и пълни със състрадание разсъждения щяха да го съпътстват, ако светът беше справедлив. Ала не, интелектът е двойно зло: причинява страдание, а никой не смята да го признае за болестно състояние.“

„Тези, които мислят, че интелектът е благородство, очевидно не го притежават в достатъчна степен, иначе щяха да знаят, че е по-скоро проклятие.“

„Интелектът е грешка в еволюцията.“

„В опит да класифицира човечеството, Антоан беше въвел универсален барел, измерващ степента на богатство въз основа на мерната единица чорап. В първата категория на най-бедните влизат тези, които нямат чорапи. Във втората категория са средно бедните, които имат дупки на чорапите. В трета категория са най-богатите, които носят чорапи без дупки.“

„…Антоан погледна размера на сумата и неочаквано за себе си се развълнува. Трогна се, като да бе станал баща. Впрочем не без основание: в чека му шест нули се мъдреха зад някаква цифра без значение.

В него момент Антоан не си спомни как веднъж си бе дал сметка, че най-лесно е да поквариш себе си. Червеното хапче му смести мисълта, че е  възможно едновременно да се купиш и да се продадеш на цена, на която не можеш да се сдобиеш с никаква мечта.“