вторник, 2 август 2016 г.

"Фирмин. Приключенията на един беден, градски плъх", Сам Савидж




„Фирмин“ е една от онези книги, които съм си купила без ясната идея кога искам да я прочета. Харесала ми е визуално, имам доверие на издателството, което я е издало и така е попаднала в библиотеката. За това лято имах много набелязани книги, но, случайно или не, упорито чета съвсем други. Така стана и с тази. Прочетох си предната книга и тази беше първата попаднала ми, която можех да измъкна сравнително безшумно, за да не събудя спящите в стаята с книгите.
Не знам защо съм я отлагала толкова време.
„Фирмин“ и много хубава книга. Ще ми е криво, ако отново съм попаднала на нещо, което препоръчвам и което отдавна се е изчерпало. Защото аз горещо я препоръчвам.
Историята се движи между хумора и сериозното по един много симпатичен начин. Действието се води от името на главния герой – плъх, роден по стечение на обстоятелствата в една книжарница, който е нещо като черната овца на плъховете. Как може да се каже? Симпатичното животно сред набедените за противни? Абсолютно различен от вида си, Фирмин съответства на другото клише – „книжен плъх“. Той чете, чувствителен е, има претенции за богата фантазия и писателски умения, обича порно филмите, хората и отчаяно търси контакт с тях. С хората, де. Но малко и с филмите. В крайна сметка го намира. В прототипа на самия автор.
Животът на Фирмин се преплита  с историята за разрушаването на един квартал, потънал под амбицията на големия град за укрупняване на света. Общината купува целия терен, на който се разполагат малки магазини и жилищни кооперации. И постепенно хората започват да напускат това пространство, магазините опустяват, тъгата и безнадеждността се настаняват на мястото на предишния живот.
В книгата се поставят  и теми като свободата да бъдеш, какъвто искаш, дори това да не отговаря на общоприетите норми; натоварването на хората, които не познаваме с очакванията да бъдат такива, каквито искаме; срещата с непознатото.  Поднесени по един много фин и ненатрапчив начин, гарнирани с много литературни препратки.
Като добавим към това хубавото оформление и графичните илюстрации, които са на Фернандо Кран, тази книга е идеалното четиво за летните дни.
„Фирмин“ е на изд. Жанет 45, от поредицата „Отвъд“,  в превод на Надежда Радулова.
 
И.

 Ето малко цитати:

А в Африка гладуващите деца ядат истински боклук. Ако си много гладен, ще си готов да изядеш всичко. Самият акт на дъвчене и поглъщане, па макар това, което поглъщаш да не нахранва тялото ти, нахранва мечтите ти. А мечтите за храна са като всички останали мечти - можеш да живееш от тях, докато не умреш.”
Няма по-добър начин да се създаде топло другарско чувство от разрушението.“
Ако от литературната образованост има някаква полза, то тя е, че се изпълваш с чувство за обреченост. Няма по-сигурно място да загубиш куража си от собственото ти развинтено въображение.“
„Интелектът ми бе станал по-остър от зъбите ми. Съвсем скоро можех да прочета роман от четиристотин страници за час и да погълна Спиноза за един ден.“
„Животът в романите има посока и смисъл. Дори глупави и безсмислени животи, като този на Лени от „За мишките и хората“, в течението на историята се сдобиваха най-малкото с достойнството да бъдат Глупави и Безсмислени, с утехата д апредставляват образци на нещо. В реалния живот го няма дори това.“
„...без значение колко си малък, лудостта ти може да е огромна, колкото на всеки друг.“
„Не е нужно да вярваш в написаните истории, за да ги обичаш.“
Несподелената любов е нещо лошо, но несподелимата любов може наистина да те съсипе.“
„Както се оказваше, аз никога не чувах нищо в края на изречението, освен тишината на собствените си мисли, които пропадаха една след друга в ямата на паметта.“
„Когато някой е отчаян и ви казва колко студен и груб е светът, с колко безсмислено страдание и самота е изпълнен животът, а вие просто се съгласявате с него по всяка точка, това ви поставя в неловко положение.“
„От психологическа гледна точка пиянството е много по-полезно, отколкото мислят хората.“
„От четивата си бях научил, че човек е способен да извърши наистина ужасни неща от скука, неща, които да го обрекат на нещастие. Всъщност човек ги извършва именно за да бъде нещастен и да не му е скучно повече.“
„Обожавах да знам такива неща, макар че да знаеш как действа тоалетната не е същото, като да дръпнеш шнура на казанчето – удоволствие, което само можех да си въобразявам.“В сухите канали на ума: фантазиите на един кабинетен водопроводчик“.“
„Ако си самотен, мисля си, е добре да си малко луд, стига да не прекаляваш.“
„Обожавах, когато говореше за революцията, за Джо Хил, Пьотър Кропоткин и стачката в Патерсън. Един от любимите му изрази беше „след революцията“.  Когато хората купуваха книгите му,  той винаги се извиняваше, че им взема парите и им казваше, че „след революцията“ книгите ще бъдат безплатни като уличните лампи. Също така твърдеше, че Исус е бил комунист, поради което някои хора доста се поизпотяваха.“
„....разликата между маската, която си надяваш, за да постигнеш свобода , и маската, която ти се натрапва, е всъщност разликата между спасението и затвора.“
„Винаги си мисля, че всичко ще трае вечно, но, уви, нищо не трае вечно. В действителност нищо не трае повече от един кратък миг, с изключение на нещата, които носим в паметта си. „
„Джери обичаше да казва, че ако не искаш да изживееш живота си повторно, значи си го пропилял. Не знам. Макар че се смятам за щастливец, не бих искал да съм щастливец за втори път.“

П.С. Снимката най-отгоре е направена от В.

Няма коментари:

Публикуване на коментар