"Елада Пиньо и времето', Керана Ангелова

Има едни такива книги в живота на човек, който сякаш сами го намират. А после се оказва, че той в един минал живот ги е живял даже. Така беше и с тази. Намери ме на един стелаж, заедно с другата от същата авторка ‚ в едно магазинче за всичко в едно селце на морето. Грабнаха ме кориците, за които си личеше, че са нарисувани с много любов и отношение към детайла и името на писателката - Керана. Книгите изглеждаха живописно, а името сякаш пееше. Нямаше начин да ги подмина. Сбутани между Дан Браун, Сандра Браун и другите брауновци, двете книги изглеждаха така, сякаш седят там отдавна. Веднага реших да ги спася от компанията на толкова различните от тях плажни романчета.  Това беше преди няколко години. Оттогава са в библиотеката ми и чакат да им дойде момента.
Това лято си взех на морето „Елада Пиньо и времето“ и още с първата страница тази книга ме погълна. Дори не разбрах как стигнах края ѝ, като някаква вихрушка от спомени, преживявания, сънища и магии беше. Изобщо не мога да си обясня защо Керана Ангелова  не е толкова известна в България, колкото са популярни Исабел Алиенде, Лаура Ескивел или Джоан Харис. Защото това е същия магически реализъм, само че изцяло подчинен на нашите митове и поверия. Без да е прекалено фолклорна или прекалено историческа, тази книга разказва съдбата на народите и етносите по нашите земи, предадена толкова вълшебно, сякаш сънуваш сън.

Ето кое е странното в цялата работа – или вече бях чела тази книга, или съм я живяла в някой минал живот. Много от нея ми беше познато, като дежавю. Прегледах си списъка с прочетени книги, не я бях чела. Тогава остава да съм я живяла като някой от героите. И тъй като историята на Пиньо и Хрисула беше за мен нова, а усещането за познатост се появяваше само при определени герои, мисля, че в някой минал живот съм била момчето на еврейката и касапина. Ако можем да се прераждаме от хора и животни, защо да не можем от герои на книги?

Написана по един много различен и особен начин „Елада Пиньо и времето“ ни хваща за ръка и ни превежда през живота на жената Елада /кръстена така от родителите си – българи/ Пиньо /кръстена от каракачаните, които са я отгледали и съкратено от Деспина/. Завърта ни през събитията, сполетели хората по време на двете войни /Балканската и Междусъюзническата/, живели до този момент в мир и разбирателство и объркани от подялбата на свободите и вярванията си, а междувременно ни разхожда из сърцето на една деойка, опознаваща живота с всичките му тайнства и животински инстинкти. Ретроспекцията на стогодишната Пиньо, която знае, че има цели четири месеца, преди да си отиде от този свят и иска да разкаже историята си, ни помита като вихрушка от невероятни и понякога необясними събития. Надарена с дарбата да помни всяка секунда от своя живот, още от самото му раждане, тя предава урок по хармония, обич, прошка и мъдрост.
Толкова ми е хубаво да чета тези думи / не се объкрвам във времената, не съм я завършила съвсем/, че хем искам да я разбера до края, хем не искам да свършва. Така е с всички хубави неща, а тази книга определено е от тях. Вече знам и на кого ще я дам да я прочете, след като затворя последната страница.

„Елада Пиньо и времето“ на Керана Ангелова, е на издателско ателие Аб, а художник на корицата е Невена Ангелова /ако имат роднинска връзка с авторката, това трябва е едно много талантливо семейство/.

И.

Имам и много цитати, които си отбелязах, но тях ще кача утре, защото сега съм уморена, искам да дочета книгата, а нямах търпение да я споделя. :)