Миналата година помрънках за една коледна книга,
тази, обаче нямах търпение до празника. Затова се снабдих с това бижу
предварително. И много се радвам, защото през ваканцията ще четем с децата „Как
малкият Клаус стана Дядо Коледа“, ще ядем домашни бисквити и ще пием мляко с
какао. Точно така те предразполага тази книга. Тъкмо бях позагубила коледния
дух, задушен някъде под купчините пластмасови играчки, „неустоими“ предложения
и оферти и изобщо превръщането на този светъл празник в епогей на комерсиалното
и се появи тази книга, за да ми върне настроението. Няма нищо случайно.
Лиман Франк Баум, познат у нас предимно с „Магьосникът от Оз“ е написал една страхотна приказка за създаването на Дядо Коледа и традициите, свързани с коледната елха, чорапите над камината, украсата и подаръците. Малкото бебе Клаус, намерено от една нимфа, отгледано в света на безсмъртните вълшебни същества, се превръща в един благороден млад мъж с добро сърце, който обича да доставя радост. Разбира се, има и лоши герои, които се опитват да му попречат. Няма как да минем без битка между доброто и злото, докато живеем в света на дуализма. За да се превърне малкият Клаус накрая в добрия Дядо Коледа, познат на всички деца по света.Това е една красива история за сътворението на празника такъв, какъвто би трябвало да бъде, а не такъв, в какъвто го превръщаме. Приказката е много хубава, логична, с внимание и към най-малкия детайл. Точно каквито са и илюстрациите. Изключително красив дизайн, със страхотни цветове и нежни акварелни рисунки. Дело са на Дамян Дамянов, който има моите адмирации, защото наистина е създал един коледен разкош. Донякъде класически, донякъде скандинавски, без да се натрапват, илюстрациите оставят на въображението достатъчно материал за доизмисляне и в същото време сами за себе си изглеждат като картини, които могат да се сложат в рамка на стената.
Лиман Франк Баум, познат у нас предимно с „Магьосникът от Оз“ е написал една страхотна приказка за създаването на Дядо Коледа и традициите, свързани с коледната елха, чорапите над камината, украсата и подаръците. Малкото бебе Клаус, намерено от една нимфа, отгледано в света на безсмъртните вълшебни същества, се превръща в един благороден млад мъж с добро сърце, който обича да доставя радост. Разбира се, има и лоши герои, които се опитват да му попречат. Няма как да минем без битка между доброто и злото, докато живеем в света на дуализма. За да се превърне малкият Клаус накрая в добрия Дядо Коледа, познат на всички деца по света.Това е една красива история за сътворението на празника такъв, какъвто би трябвало да бъде, а не такъв, в какъвто го превръщаме. Приказката е много хубава, логична, с внимание и към най-малкия детайл. Точно каквито са и илюстрациите. Изключително красив дизайн, със страхотни цветове и нежни акварелни рисунки. Дело са на Дамян Дамянов, който има моите адмирации, защото наистина е създал един коледен разкош. Донякъде класически, донякъде скандинавски, без да се натрапват, илюстрациите оставят на въображението достатъчно материал за доизмисляне и в същото време сами за себе си изглеждат като картини, които могат да се сложат в рамка на стената.
Има много книги на пазара, посветени на Дядо Коледа.
Но повечето разказват как той живее в работилницата си, кой му помага, как
обикаля с елените. До този момент не бях срещала история, която да разказва
откъде е дошъл самия Дядо Коледа и какъв е бил преди да стане дядо. Тази теория
за неговото съ-творение много ми хареса. Затова с удоволствие я препоръчвам на
всички деца, независимо от възрастта им. Мисля, че, ако Дядо Коледа я види под
елхата, докато оставя подаръците, това ще го накара да се усмихне и ще го
стопли в студената зимна нощ.
„Как малкият Клаус стана Дядо Коледа“ е на изд. Колибри, преводът е на Надежда Розова, а корицата, както и илюстрациите вътре, както вече споменах са на Дамян Дамянов.
„Как малкият Клаус стана Дядо Коледа“ е на изд. Колибри, преводът е на Надежда Розова, а корицата, както и илюстрациите вътре, както вече споменах са на Дамян Дамянов.
И.
"След това, когато едно дете беше палаво или непослушно, майка му казваше:
- Трябва да помолиш за прошка добрия Санта Клаус! Той не обича непослушни деца и ако не се разкаеш, повече няма да ти носи красиви играчки.
На Санта Клаус обаче не му беше приятно да говорят така. Носеше играчки на децата, защото са мънички и безпомощни и защото ги обичаше. Знаеше, че и най-добрите деца понякога лудуват, а и най-палавите, често са добри. Децата по цял свят са такива и дори да беше способен да ги промени, не би го направил."
"Проявата на великодушие се помни по-дълго от славна битка, царски указ или учено писание, защото се разпространява и оставя отпечатъка си върху всичко и разказът за нея се предава от поколение на поколение."
П.С. Не знам защо всичките ми снимки са килнати надясно, но се надявам това да не е прекалено дразнещо. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар