Голямото ми
откритие
на
Коледния
Панаир
на
книгата
е
една
малка,
но
изключително
красива
книжка.
Привлече
ми
вниманието
на
изложбата
на
книгите
от
Вишеградската
група
и
я
потърсих
на
щанда
на
издателството.
„Най-кратките приказки на света“ на унгарския екип от Тамаш Ияш и Янош Лацкфи, с илюстрации на Жаклин Молнар е едно истинско бижу. Визуална наслада за окото. Разбира се, първото, което се вижда е изключително красивата корица и едва след това идва текста, който е кратък, лаконичен, ироничен, остроумен, абсурден. Не бих искала да сравнявам двамата автори с Даниил Хармс, но това беше първото име, което ми изникна като асоциация, докато ги четях. И все пак са достатъчно различни. Не съм много сигурна, че това е детска книга, по-скоро е едно намигване към детския свят, отправено към големите на ръст хора. С което не искам да кажа, че дете не би я разбрало. Напротив. Подозирам, че четени на един по-малък човек, приказките биха могли да бъдат доизмислени и пренаписани, но биха могли и да бъдат абсолютно отречени. Както знаем децата понякога са големи традиционалисти. Довечера ще проверя.
„Най-кратките приказки на света“ на унгарския екип от Тамаш Ияш и Янош Лацкфи, с илюстрации на Жаклин Молнар е едно истинско бижу. Визуална наслада за окото. Разбира се, първото, което се вижда е изключително красивата корица и едва след това идва текста, който е кратък, лаконичен, ироничен, остроумен, абсурден. Не бих искала да сравнявам двамата автори с Даниил Хармс, но това беше първото име, което ми изникна като асоциация, докато ги четях. И все пак са достатъчно различни. Не съм много сигурна, че това е детска книга, по-скоро е едно намигване към детския свят, отправено към големите на ръст хора. С което не искам да кажа, че дете не би я разбрало. Напротив. Подозирам, че четени на един по-малък човек, приказките биха могли да бъдат доизмислени и пренаписани, но биха могли и да бъдат абсолютно отречени. Както знаем децата понякога са големи традиционалисти. Довечера ще проверя.
Илюстрациите са
много
красиви,
както
и
цялото
оформление. Имах
усещането,
че
съм
едновременно
на
изложба
и
в
библиотека.
И.
„Найкратките приказки на света“ на Тамаш Ияш и Янош Лацкфи, и илюстратор Жаклин Молнар е на изд. Рива, а преводач е Адриана Петкова.
И.
Оказа се, че имам чаша със същия десен, като един от елементите в илюстрацията на корицата. Много сладко. :)
Ето и
някои
от
любимите
ми
най-кратки
приказки:
„Да, ама не, защото в най-кратката приказка на света се разказва за заешките уши, които чували всичко, но за жалост, си нямали заек.“
„Да, ама не, защото в най-кратката приказка на света се разказва за заешките уши, които чували всичко, но за жалост, си нямали заек.“
„Да, ама не, защото в най-кратката приказка на света се разказва за едно
горчиво хапче, което най-тъжната кралска дъщеря на света погълнала случайно, и след това всичко ѝ се струвало по-сладко.“
„Да, ама не, защото в най-кратката приказка на света се разказва за един
моряк, който предпочитал да сгъва хартиени лодки, вместо да управлява истински кораб.“
„Да, ама не, защото в най-кратката приказка на света се разказва за едно листо
от дърво, което просто искало да си полети с вятъра, но се залепило за нечия фризура, а после станало разделител за книга.“
„Да, ама не, защото в най-кратката приказка на света се разказва за една гумичка, която изхвърлили в кошчето за боклук, понеже не могла да заличи от едно писмо думите „обичам те“.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар