"Големият преход", Рюдигер Далке

 Една съвсем мъничка книжка за най-голямата тема, която в много отношения е пълно табу. Или предизвиква страх, или неразбиране, или и двете. Може да се каже, че страхът е породен именно от неразбиране. Темата за смъртта винаги ме е вълнувала по особен начин, винаги съм търсила отговора какво е отвъд. Не казвам, че няма достатъчно религиозни и философски обяснения какво може би е там, но във всичките тях усещах някакво напрежение. До прочита на тази книга. За първи път имам усещането за пълна хармония между живота и смъртта.

Не случайно заглавието ѝ е „Големият преход“ – в нея се разказва за смъртта като стъпка към живота, а не обратното. Разбира се, уважавам скептиците, които биха казали, че няма как да знаем отговора на събитие, което лично не сме преживели, но аз за себе си така или иначе имам нужда от придаване на смисъл на смъртта. Мисля, че това важи за всички, независимо дали си го признават или не.
Ясно е, че няма как всичко да свършва със спирането на сърдечната и мозъчна дейност. Прекалено безсмислено би било, ако няма по-висша цел. Не вярвам смисълът на живота ни да се състои в това да постигнем определен материален статус, при положение, че нищо от това, което имаме, няма да си вземем отвъд. Затова със сигурност, ако успеем да се подготвим за смъртта, то тя няма да ни изненада. Тази книга, ако не категоричен отговор, то поне дава спокойствието, от което всички имаме нужда, мислейки за преминаването ни и онова, което е отвъд.

„Големият преход“ на Рюдигер Далке е на изд. Кибеа, в превод на Бойка Стойчевска, а корицата е на Красимира Деспотова.

И.