сряда, 17 октомври 2018 г.

"Загадката на омагьосаната крипта", Едуардо Мендоса



Интересното е, че започнах „Маслиновият лабиринт“ на Едуардо Мендоса, като за първи път не прочетох анотацията на гърба на корицата и чак към 50та страница се усетих, че той е продължение на нещо. Не че книгите са толкова свързани помежду си, но все пак определени герои са представени по-рано, защото това е втората част от трилогия, така че го зарязах и се върнах на първата – „Загадката на омагьосаната крипта“.
Това е най-странният криминален роман, който съм чела. По принцип не мога да се похваля с богат опит в този жанр, но съм останала с впечатлението, че човекът, който разплита историята, е умен, находчив, ловък, съобразителен. Докато в тази книга главният „детектив“ всъщност е един душевноболен, който има меко казано идиотско поведение в повечето ситуации, но пък белсти с аналитичен ум. Изключително находчив ключ, който прави книгата хем комична, хем непретенциозна по отношение на детектива. Склонен си да му простиш всяка простотия, а те не липсват.
С две думи сюжетът е следния : в Барселона през седемдесетте години на миналия век от един религиозен колеж загадъчно изчезват и после се връщат при неизяснени обстоятелства две момичета. Историята се повтаря след шест години, когато отново едно момиче изчезва. Това е и повода криминален инспектор да се свърже с детектива - пациент на психиатрична клиника, за да разследва случая с обещанието, че при положителна развръзка ще го освободи от лудницата, където пребивава. От там се нанизват поредица от безумни ситуации, с много остроумно чувство за хумор и леки политически препратки, без да станат досадни или претенциозни. В крайна сметка психопатът успява да разплете историята, в която са вплетени сестрата на детектива – проститутката Кандида, едно от изчезналите преди години и живеещо в изгнание момичета, Мерседес, един мъртъв швед, един вероломен градинар, един целомъдрен градинар, един странен полицай под прикритието на таксиметров шофьор и множество случайно преминаващи персонажи.
Това е една много забавна и находчиво написана книга - пародия на детективските романи, първа част от трилогия, чийто две останали части нямам търпение да прочета.
„Загадката на омагьосаната крипта“ на Едуардо Мендоса е на изд.Колобри, преводът е на Катя Дамянова, а корицата е на Стефан Касъров.

И.

„Доктор Чулферга само се обърна и закрачи широко, като от време на време се обръщаше да се увери, че го следвам. След случката със статията той бе станал твърде докачлив. А случката бе следната: възползвайки се от объркаността на новопристигналия доктор, Фуерса Нуева бе отпечатало статията му „Раздвоение на личността, похотливи помисли и задържане на урина“ под заглавието „Портрет на монархическата личност“ със саморъчния подпис на самия доктор под текста. Той не бе успял да преглътне това и не преставаше горчиво да се тюхка насред терапевтичните сеанси:
-      В тая шибана страна дори лудите са фашисти.“

„Въпреки привидното си безразличие сестра ми много ме обичаше. Подозирам, че за нея винаги съм бил рожбата, за която тя мечтаеше, но никога нямаше да има, защото било заради вроден недъг, било заради житейските неволи, една евентуална бременност бе възпрепятствана от поредица вътрешни кухини, свързващи матка, далак и дебело черво в едно и свеждайки органичните им функции до един непредвидим и неуправляем хаос.“

‚Паднах върху покрива на един от паркираните на чакъла сеати и освен че си съдрах отзад панталона в антената, приобщавайки се по този начин към заливаща ни вълна от еротика, към която проявяват така склонност нашите звезди, зажаднели да покажат телесата си, макар вече съсухрени, за разлика от далечното минало, когато бяха още стегнати, а им се налагаше да ги прикриват, не понесох по-сериозни материални щети. Полицаят, решил без съмнение, че заплатата му не оправдава риска да скача подир мен, се задоволи да изпразни един пълнител на автоматичния си пистолет, целейки се по сеата, върху който мен вече ме нямаше, и превръщайки мотора, каросерията и целите стъкла в решето, в сирене „Груйер“. Знам, че сиренето „Груйер“ няма дупки, нека си го кажа мимоходом, и че те са присъщи по-скоро за друга марка, чието име не ми идва на устата, обаче използвах въпросното сравнение, защото в простонародния език по нашите земи всяка надупчена повърхност обикновено се оприличава със споменатия вид сирене. Ще добавя също така, че малко съжалих, задето простреляната кола не избухна, както често става с подобни машинарии в телевизионните сериали, макар отдавна да е известно, че между реалността и фантазията съществува пропаст, а между изкуството и живота не винаги има съвпадение.“

„…Преди, по мое време искам да кажа, образованието беше друго нещо. Децата си живееха чудесно с примитивната еротика на светата история и захаросаната фабула на великоимперските ни епопеи. А сега какво? Теории на множествата, езикови недомислици, нелепо и обезсърчително полово възпитание.
-      При Франко май живеехме по-добре? – опипах почвата аз, повтаряйки клишето, което бях чул от целомъдрения градинар.“

„- Интересна работа – подех аз – как паметта надживява всичко останало след крушението на нашето съществуване, как в бездната на битието ни сълзят сталактити от миналото, как фасадата от самоувереност, която сами изграждаме около нас, рухва при най-лекия полъх на носталгията. Роден съм в епоха, която е a posteriori оценявам като безрадостна, Но не ще се впускам в спомени – може би всяко детство е горчиво. Безвъзвратно изнизващите се часове бяха моят мълчалив другар в игрите, а всяка вечер носеше със себе си едно тъжно сбогуване. От онзи период помня как с радост изхвърлях времето през борда и се надявах балонът да литне и да ме понесе към някое по-добро бъдеще. Безумен копнеж, тъй като ние винаги си оставаме такива, каквито сме били.“

„Не съм особено висок, та се наложи да подскоча няколко пъти по неподходящ за събитието, което се развиваше пред очите ми, начин, докато съзрях обекта на моите издирвания: млада дама, която се опитваше да прикрие лицето си под огромна широкопола сламена шапка и тъмни очила, а по-надолу – под дебел слой разноцветен грим, обезобразяващ моминските ѝ черти. Този напразен опит за маскировка ме убеди за сетен път колко различни са критериите за красота на мъжете и жените – жените си мислят, че най-привлекателни от всичко са очите, устните, косата и други атрибути от гърлото нагоре, докато представителите на силния, както му викат, пол съсредоточават вниманието си към по-долни части от анатомията и напълно нехаят за гореспоменатите. Така че колкото и да се бе старала Мерседес Негрер да направи нещо ефикасно, според нейните представи, за да остане незабелязана, един-единствен поглед към главозамайващата ѝ гръд щеше да ми е достатъчен, за да я разпозная дори от няколко левги разстояние.“

".....И тъй като настоящата глава излезе малко кратка, ще използвам останалото място, за да се спра на един въпрос, който сигурно не дава мира на стигналия дотук читател, а това е моето име. Темата обаче изисква пояснения. 
  Когато съм се родил, майка ми, която треперела от страх пред баща ми, си позволявала една-едничка волност: да питае, досущ като всички други майки по нейно време, безумна и, естествено напълно ненужна любов към Кларк Гейбъл. Когато ме кръщавали, тя, с цялото си невежество, се тръшнала насред церемонията с искане да ме нарекат Отнесениотвихъра; това предложение съвсем основателно възмутило енорийския свещеник, натоварен с обреда. Спорът прераснал в препирня и моята кръстница, която се нуждаела от двете си ръце, за да налага мъжа си, с когото всеки ден се напивали заедно до козирката, ме пуснала да плувам в кръщелния купол, в чийто води със сигурност съм щял да се удавя, ако...Но това вече е друга история, която би ни отклонила от нишката на нашето повествование. Така или иначе, въпросът не е от съществено значение, тъй като истинското ми име е записано единствено в непогрешимите архиви на Генералната дирекция по сигурността, а в ежедневието към мен обикновено се обръщат с прозвища като "крадец", "измет", "лайно", "потомствен боклук" или с други епитети, чието разнообразие и изобилие показват колко безгранична е човешката находчивост и колко неизчерпаемо е богатството на нашия език."

Няма коментари:

Публикуване на коментар