Калинка Иванова е 39 годишна жена, която няма
семейство, няма дете, няма мъж, няма дори и намек за предстояща връзка. Единственото,
което има е чувство за хумор, самоирония и желание за промяна на статуса. От
една страна притисната от социалния натиск, от друга от смазващото чувство за
самота, тя крие от света начина, по който се чувства зад маската на наперена
самоувереност и демонстрирана незаинтересованост към децата. Само че всъщност
единственото, което иска е да има семейство и бебе. Най-вече бебе. Калинка отправя
своите послания към Вселената, Всевишния, Съдбата и изобщо към всеки, които би
откликнал на нуждата ѝ. Но единственото, което получава е хладното мълчание и липсата на
всякакъв намек, че нещо в живота ѝ ще се промени. Когато съвсем се отчайва и е на
прага на самосъжалението, Калинка среща Явор и всичко изглежда така, сякаш е на
път да се нареди. Но дали е възможно наистина да се получат нещата само с едно
щракване на пръсти, особено, когато този мъж изглежда абсолютно съвършен? Дали
това е МЪЖА? За съжаление, има едно препятствие, преодоляването на което ще
даде отговора на всичките тези въпроси.
Старите шлагери звучат
през цялото време, а кремът брюле е онзи сладкарски връх, който ще даде увереност
на неумеещата да готви Калинка, че всичко ще се нареди. Само че нещата не се
нареждат с приготвянето на един крем. А от шлагерите остават предимно онези,
които пеят за липсата на любов. Има нещо друго, което трябва да промениш в себе
си, ако искаш да ти се случат нещата и то се отнася много повече до нагласата,
отколкото до външно наподобяващо щастие.
Историята на жената на
средна възраст, живееща в самота и търсеща отчаяно смисъла на живота си в
семейството и децата, е написана с много чувство за хумор, но и с много болка,
топло, уютно, така, както би била описана историята на всяка неслучила се
любов. Тази книга, чието действие се развива във Варна, е идеалното четиво за
почивка. Щастливо женените ще стискат палци на Калинка да намери голямата си
любов, защото всеки я заслужава, а самотните ще се припознаят в нея и ще намерят
утеха и оптимистичен поглед върху живота си. Всеки има право да бъде щастлив и
това е най-важното, което остава от четенето на тази история.
„Стари шлагери и крем
брюле“ на Красимира Кубарелова е на изд.къща „Хермес“, а корицата е на Георги
Атанасов Станков.
И.
Няма коментари:
Публикуване на коментар