четвъртък, 4 юли 2013 г.

„Змеят и молифаните“, Здравко Денев



Аз искам да кажа, че тази книга много ми хареса. Защото в книгата има на първата страница снимка от планини и един бор. Има и една апликация. И така на всяка страница има по една апликация. Също така картинките са много красиви. В книгата се разказва за едни молифани. Те са графът, графинята, шапкарят, готвачката, шивачът,  който ходел всеки ден с различни дрехи. И смешникът, той е наистина много смешен. Те си живеели така, докато един ден дошъл един голям, голям змей. Той ги заплашил, че ще ги изяде. После казал, че ако не му дадат голям ярко оранжев морков, ще ги изяде. И те почнали да се тревожат. Шивачът започнал да размахва ножиците си, графът почнал да си пази пъпешите, шапкарят казал „да не ми изяде новата шапка“, ами готвачката припаднала. Вече всички започнали да се вгневяват. Графът почнал да се бие с един чувал, на който е забучена една пръчка, а върху пръчката има глава на елен. Графинята си казала, че ще го омае със своите магии. Готвачката почнала да размахва вилици и ножове. Смешникът казал, че ще изсвири мелодия, а с мелодията ще се махне и няма никога да се върне. Изведнъж светнала идея на шивача. Той посочил към гората, където живеел пощальона. Ами наистина, той на шапката си имал закачен морков. Голям, оранжев морков. Точно такъв, какъвто искал огромният змей. Графът, готвачката и другите молифани се запътили към къщата на пощальона. Тъкмо тогава той се готвел за една дрямка. Той така се стреснал, когато молифаните навлезли в къщата му и графът казал, че в тяхната страна влязъл голям, голям змей. Графът казал: „Ще си дадеш ли моркова?“ и ядосано пощальонът отвърнал: „Не! Не! Не!“ Това били неговите думи. Графът го подкупил, че ще му даде златен медал и значка за победител. Ами готвачката му казала, че ще му даде най-любимата кашичка. Но пощальонът казал „съвсем не“. Решили, че ще трябва нещо друго да измислят. През нощта, докато пощальонът си спал спокойно, шивачът, графинята и смешникът се промъкнали в стаята му. Тогава шивачът извадил ножицата си и се опитал да клъцне моркова от шапката на пощальона. Но тогава пощальонът се събудил. Той бе сънувал някакъв кошмар как някакъв голям, голям змей искал да му вземе моркова. И тогава змеят му взел моркова. Уплашен, пощальонът се обърнал към своя морков на шапката. Морковът си седял на едно място и си се клатушкал леко. И отново пощальонът заспал. Тогава графинята, шивачът и смешникът тихичко, тихичко се промъкнали през прозорчето. Те дълго мислили как да вземат моркова на пощальона. Изведнъж на графинята ѝ хрумнала идея, а идеята ще разберете каква е и какво станало със змеят и молифаните, когато прочетете книгата.

Мен ме впечатли това, че приказката е интересна. Смешни части има. А молифаните са едни моливи. Това беше първата книга, която съм прочела съвсем сама.

И започнах да ги рисувам, ама ми омръзна оцветяването и не довърших рисунката. Но все пак ще ви я покажа.




В.

2 коментара: