"Колекционер на любовни изречения", Александър Секулов

„Колекционер на любовни изречения“ е най-поетичната, сюрреалистична книга, която съм чела напоследък. Написана като последния дъх на смрачаване при раздяла, историята за жената, която търси във времето и пространството историите за Наско Х., оставя едно особено усещане за мистика. Прекосяването на историята през очите на любовта и нейната тънка нишка, която заплита тихата съдбовност на неизбежното, се смесва с онези видения, получени в мига преди събуждане.
Усещането да четеш тази книга е като усещането да си на стар панаир, където всичко скърца и е на границата да се счупи, но продължава да се върти и е пълно с толкова тайнственост, че те привлича неудържимо и извайва във фантазията ти невъзможни образи. А в същото време създава чувство за една достоверност със списъка на последните собственици на истории от колекцията, хронологиите, бележника на Наско Х., картините, илюстриращи историите.
Поезия в проза. Това е тази книга. Наречена е „изящен роман“ и е точно такава.
„Колекционер на любовни изречения“ на Александър Секулов е на изд. Сиела, картините в книгата са на Атанас Хранов, а корицата е на Димитър Келбечев.
И.

„Понякога имаше чувството, че го доближава, сякаш го следва по тясна пътека, и почти усеща мириса на кожата му, онази кожа на дясното му рамо, която светеше като изтъняла луна в утринта на раздялата в Амстердам. В такива мигове увереността ѝ, че празнотата е единственото нещо, което влюбената жена може да подари на мъжа, внезапно се олюляваше и мирисът на бедствие нахлуваше  в ноздрите ѝ.“

„Наско Х. спеше в „Рембранд скуеър хотел“ в Амстердам, когато жената, населила го с толкова пустини за прекосяване, отвори очи. В непостижимата яснота на съня преди събуждане тя разбираше, че тъмната вода на канала най-накрая е донесла края на историята им. Дървеният капак на прозореца приличаше на парче неизпратено, но прочетено писмо, висящо във въздуха.“

„…Историята никога не може да приключи, ако нямаш име, каза тя на изненадания Давид, как е твоето? Давид, отговори той. Сбогом тогава, Давид, рече тя и се обърна…“