"Гардеробът", Пиер Буржад

„Гардеробът“ разказва историята на Фокер -  един източногерманец, който живее от едната страна на  Стената. Място, сиво и крайно несвободно, в което никой няма право да притежава хубави вещи, всички са напълно обезличени и където човекът е сведен до една забравена идея. Младият мъж отказва да се раздели с последната вещ, останала от баба му – нейният гардероб, но когато служителите на реда си тръгват, той взима крайното решение да го изяде, вместо да го предаде. След което се промъква през шахтата на канализацията и преминава на Запад, като се провира под Стената. Мечтаният свят притежава идеята за свободата. Фокер се запознава с журналиста Некар, който, чувайки невероятната история за изядения гардероб и съзирайки в нея потенциала, от своя страна го запознава с Крафт, служител в телевизията. И тук вече Западът показва своята комерсиална страна, създавайки от Фокер сензация. В крайна сметка това, което виждаме е колко несвободен може да бъде свободния свят. Колко зависим от медиите, колко манипулируем и контролиран от тях е. Как демокрацията пренаписва историята. Така, както междувпрочем и диктатурата го прави, само средствата са различни.
Изтокът и Западът в тази новела са двете страни на едно и също нещо, двете крайности, които водят човека към неговия „затвор“. В единият случай това е физическата не-свобода, а в другия – духовната. Но и в двата случая усещането е, че си бил излъган.
Изключително добре написана книга, която ме накара да се замисля за пореден път за ролята на медиите в живота ни, за фалша, за рейтингите, за онова, което наистина е важно да разберем или онова, което ни карат да разберем, дърпайки определени струни на душите ни.

„Гардеробът“ на Пиер Буржад е на изд. Леге Артис, преводът е на Зорница Китинска, а корицата на Даниела Драганска.

И.

Извадила съм само един цитат (не че няма повече, просто този е достатъчно силен) :
„Казваме, че Западът е обръгнал, че Западът е скептичен, че Западът е безсърдечен, но грешим. Западът е чувствителен към човешката мизерия, когато това е мизерията на Изтока.“