Изключително забавна книга. Става въпрос за две извънземни,
изпратени на Земята да изследват фауната. След като кацат в Барселона, те се
маскират като хора и единият /Гурб – приел физиката на известна поп певица/
изчезва. Другият си води дневник през цялото време, в което търси ‚колегата си‘.
Написан в телеграфен стил, но представящ изключително комични ситуации. Което
го прави да изглежда нелеп. И много смешен. И малко сериозен. Но всъщност много
повече смешен.
Ето малко цитати /отворих случайна страница/ и няма повече да пиша за тази книга:
Ето малко цитати /отворих случайна страница/ и няма повече да пиша за тази книга:
„14,05 Започвам с физическата и психическата
подготовка, на която се подлага всеки космически боец преди началото на
битката. Поза на тигъра : извивам гърба в дъга, свивам краката, издувам гръдния
кош, сгъвам ръцете. Железни мускули!
14,06 Прищипване
на мускул.
14,24
Добре намазан с тигрова мас, продължавам с физическата подготовка, на която се
подлага всеки космически боец преди началото на битката. Изпразвам съзнанието
си.
15,50
Боже Господи, заспал съм като пън. Решавам да приключа физическата и
психическата подготовка, на която се подлага всеки космически боец преди
началото на битката. Претоплям останалите от онзи ден мекици и ги изяждам,
докато се гледам втренчено в огледалото.
16,30
За да навляза по-добре в атмосферата на мястото, където отивам (и накъдето ме
води несломимата ми воля), решавам да приема вида на Жилбер Беко, облчен като
нинджа. Излизам на улицата и всявам възхищение и ужас.
17,00 С
дидактични цели отивам на кино и изглеждам последния филм на Арнолд
Шварценегер. Изненадан съм (приятно), че филмът е спонсориран от каталонското
правителство и че действието се развива изцяло в Сан Лорен де Морунис. Не е
изключено да съм сбъркал залата.
19,00
Излизам от киното. Отправям се към един автосалон. На обслужващия ме продавач
обяснявам, че търся бял „Астън Мартин“ с допълнителен механизъм за изхвърляне
на купища кабърчета отзад, за да не могат преследвачите (на колата) да я
стигнат (колата). Продавачът ми казва, че моделът, който търся е поръчан, но
все още го нямат в наличност. За същата цена ми продава един микробус „Сеат 850“,
който също хвърля болтчета и гайки през ауспуха.“
Обещах да не пиша нищо повече, но поизлъгах.
Последно : „Ни вест от Гурб“ е на изд. Колибри, от поредицата
„съвременнаевропейскапроза“ /не ми се
смейте, така пише на корицата/, преводач е Боян Молина, а на Стефан Касъров е
корицата.
И.
Няма коментари:
Публикуване на коментар