понеделник, 11 януари 2016 г.

„Ни вест от Гурб", Едуардо Мендоса



Изключително забавна книга. Става въпрос за две извънземни, изпратени на Земята да изследват фауната. След като кацат в Барселона, те се маскират като хора и единият /Гурб – приел физиката на известна поп певица/ изчезва. Другият си води дневник през цялото време, в което търси ‚колегата си‘. Написан в телеграфен стил, но представящ изключително комични ситуации. Което го прави да изглежда нелеп. И много смешен. И малко сериозен. Но всъщност много повече смешен.
Ето малко цитати /отворих случайна страница/ и няма повече да пиша за тази книга:

„14,05   Започвам с физическата и психическата подготовка, на която се подлага всеки космически боец преди началото на битката. Поза на тигъра : извивам гърба в дъга, свивам краката, издувам гръдния кош, сгъвам ръцете. Железни мускули!

14,06 Прищипване на мускул.

14,24 Добре намазан с тигрова мас, продължавам с физическата подготовка, на която се подлага всеки космически боец преди началото на битката. Изпразвам съзнанието си.

15,50 Боже Господи, заспал съм като пън. Решавам да приключа физическата и психическата подготовка, на която се подлага всеки космически боец преди началото на битката. Претоплям останалите от онзи ден мекици и ги изяждам, докато се гледам втренчено в огледалото.

16,30 За да навляза по-добре в атмосферата на мястото, където отивам (и накъдето ме води несломимата ми воля), решавам да приема вида на Жилбер Беко, облчен като нинджа. Излизам на улицата и всявам възхищение и ужас.

17,00 С дидактични цели отивам на кино и изглеждам последния филм на Арнолд Шварценегер. Изненадан съм (приятно), че филмът е спонсориран от каталонското правителство и че действието се развива изцяло в Сан Лорен де Морунис. Не е изключено да съм сбъркал залата. 

19,00 Излизам от киното. Отправям се към един автосалон. На обслужващия ме продавач обяснявам, че търся бял „Астън Мартин“ с допълнителен механизъм за изхвърляне на купища кабърчета отзад, за да не могат преследвачите (на колата) да я стигнат (колата). Продавачът ми казва, че моделът, който търся е поръчан, но все още го нямат в наличност. За същата цена ми продава един микробус „Сеат 850“, който също хвърля болтчета и гайки през ауспуха.“

Обещах да не пиша нищо повече, но поизлъгах.
Последно : „Ни вест от Гурб“ е на изд. Колибри, от поредицата „съвременнаевропейскапроза“  /не ми се смейте, така пише на корицата/, преводач е Боян Молина, а на Стефан Касъров е корицата. 

И.

Няма коментари:

Публикуване на коментар