петък, 22 януари 2016 г.

„Зед или дребните лудости“, Ирина Папазова




Ако очаквате роман с изключително интересен сюжет, пълен с обрати и напрежение, или завладяваща история, ще останете разочаровани. Ако обаче, сте настроени философски и ви се четат разсъждения по всякакви теми, тогава ви съветвам да посегнете към книгата.
 „Зед или дребните лудости“ има в основата си една много оригинална идея – за човека, събудил се една сутрин с идеята, че няма никаква собствена лудост, а „който никога не излиза от нормите, е или много тъп, или страшен конформист, или пък много хитър. Нищо хубаво не може да се очаква от такъв индивид.“. Зед, наречен на неизвестното в сложно уравнение, което изисква намирането на другите неизвестни, за да бъде открито, започва да търси дребните лудости на другите хора и да си ги присвоява, за да открие себе си. В книгата се засягат теми като анорексията, суисидното търсене на адреналин в непознатите изживявания, обсесивното компулсивно разтройство, манията по здравословен начин на живот, залитането по фитнеса и други отклонения от стандартните норми. По някакъв начин всичките лудости са „модерни“, с което показват болестите в главите на съвременните хора, компенсиращи липси в живота си с крайности. Всеки има някаква лична лудост, но при някои хора те са толкова големи, че се превръщат в норма. Точно тези изкривявания изследва Зед. Като приема всяка лудост, срещната по пътя си за своя. Има известно противоречие със заглавието, защото тези лудости, които среща Зед са всичко друго но не и "дребни". Дребна е лудостта да държиш прострените дрехи да са закачени на простора с еднакви по цвят щипки, а не да режеш тялото си в търсене на съвършената форма, отнемайки я. Дребна лудост е да колекционираш трамвайни билетчета, а не да излъскваш всичко около себе си в желанието да заживееш стерилно. И т.н. В този смисъл заглавието е подвеждащо, защото Зед се среща с големите лудости.
Дотук със сюжета. От там нататък той се загубва изцяло в идеята да се каже всичко важно за света в рамките на един роман. Като казвам всичко, разбирайте всичко. И това според мен е единия от недостатъците на книгата /другият е повторението на израза „главното действащо лице“, което на мен лично ми идва леко в повече/. В опита да предаде разсъждения на 100 теми, в някои моменти имах усещането за хаотично препускане през тях, като разговор след няколко питиета на маса, когато се изговарят много неща, но нито едно не задълбава достатъчно, а сякаш остава да бъде доразсъждавано на „трезва глава“  Тук принципът „малкото е повече“ не важи. От друга страна, размислите са по теми, които са актуални и в този смисъл книгата е много хубава, защото предоставя на достъпен език философия в големи порции. Понякога и това е начин – да получиш заготовка, върху която да насложиш собствените си разсъждения. И да ги сравниш с тези, представени в книгата. Или просто да се пренесеш за малко в главата на някого.
Ако трябва да кажа дали препоръчвам книгата – да, препоръчвам я, но с уговорката, че няма да ви държи в очакване да разберете какво ще се случи /иначе рискувате да останете излъгани, като на среща, на която са ви вързали тенекия/.
„Зед или дребните лудости“ е на изд. Сиела, а дизайнът на корицата /много точен и добър/ е на Аблена Георгиева.

И.





И малко цитати накрая :

„Туристите пристигат с целия си западен багаж, натъпкан в куфарите им. Не разбират, че са пресекли граници. За тях пътуването означава просто да сменят декора.“

„....животът на всички животински видове е много по-трагичен от нашия. Постоянно са в смъртна опасност. Така никога не забравят цената на живота. Да живеем е подарък, който не заслужаваме! Нека се считаме за щастливи, че сме травмирани, но на топло! Животните биват изяждани, преди да им остане време да се травмират.“

„Такова желание за ред възниква у човек, когато нещата му убягват.“

„Свенливостта се отнася до търсенето, а не до изпитването на наслада. До това, което главата си представя, а не до това, което тялото върши.“

„- Преди хората, разговарящи по мобифоните си, изглеждаха луди – изкоментира девойката. – Имаха вид сами да си говорят. Сега, като срещнем някоя откачалка на улицата, първо си мислим, че води сериозен телефонен разговор, преди да разберем, че не говори с никого. Ненормалниците се превръщат в модерни хора, а пък тези с безжичните слушалчици изглеждат все по-смахнати!“

2 коментара:

  1. Здравейте. Ще си позволя едно уточнение: постоянната употреба на израза "главното действащо лице" не е случайна и целта й не е да дразни (което за съжаление явно прави!). Прелистете накратко книгата и обърнете внимание на факта, че нито веднъж не е употребен епитет характеризиращ въпросното главно действащо лице или пък местоимение и то за да се избегне употребата на женски или мъжки род, защото... никъде ясно не се казва какъв е полът на героя/героинята. Всеки читател решава, и то в повечето случаи без изобщо да разбере, дали става дума за мъж или за жена

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте!
      Това обяснява много неща. На мен ми направи впечатление тази безполовост на главното действащо лице ( :)), но честно казано, не обърнах много внимание на този факт.
      Може би е трябвало редактора да поработи малко по-добре върху този детайл.
      Сигурна съм, че на много хора това повторение няма да направи впечатление, защото има достатъчно интересни неща в книгата, върху които да се фокусира човек. :)

      Изтриване