"Колекционер на любовни изречения", Александър Секулов

„Колекционер на любовни изречения“ е най-поетичната, сюрреалистична книга, която съм чела напоследък. Написана като последния дъх на смрачаване при раздяла, историята за жената, която търси във времето и пространството историите за Наско Х., оставя едно особено усещане за мистика. Прекосяването на историята през очите на любовта и нейната тънка нишка, която заплита тихата съдбовност на неизбежното, се смесва с онези видения, получени в мига преди събуждане.
Усещането да четеш тази книга е като усещането да си на стар панаир, където всичко скърца и е на границата да се счупи, но продължава да се върти и е пълно с толкова тайнственост, че те привлича неудържимо и извайва във фантазията ти невъзможни образи. А в същото време създава чувство за една достоверност със списъка на последните собственици на истории от колекцията, хронологиите, бележника на Наско Х., картините, илюстриращи историите.
Поезия в проза. Това е тази книга. Наречена е „изящен роман“ и е точно такава.
„Колекционер на любовни изречения“ на Александър Секулов е на изд. Сиела, картините в книгата са на Атанас Хранов, а корицата е на Димитър Келбечев.
И.

„Понякога имаше чувството, че го доближава, сякаш го следва по тясна пътека, и почти усеща мириса на кожата му, онази кожа на дясното му рамо, която светеше като изтъняла луна в утринта на раздялата в Амстердам. В такива мигове увереността ѝ, че празнотата е единственото нещо, което влюбената жена може да подари на мъжа, внезапно се олюляваше и мирисът на бедствие нахлуваше  в ноздрите ѝ.“

„Наско Х. спеше в „Рембранд скуеър хотел“ в Амстердам, когато жената, населила го с толкова пустини за прекосяване, отвори очи. В непостижимата яснота на съня преди събуждане тя разбираше, че тъмната вода на канала най-накрая е донесла края на историята им. Дървеният капак на прозореца приличаше на парче неизпратено, но прочетено писмо, висящо във въздуха.“

„…Историята никога не може да приключи, ако нямаш име, каза тя на изненадания Давид, как е твоето? Давид, отговори той. Сбогом тогава, Давид, рече тя и се обърна…“

"Гардеробът", Пиер Буржад

„Гардеробът“ разказва историята на Фокер -  един източногерманец, който живее от едната страна на  Стената. Място, сиво и крайно несвободно, в което никой няма право да притежава хубави вещи, всички са напълно обезличени и където човекът е сведен до една забравена идея. Младият мъж отказва да се раздели с последната вещ, останала от баба му – нейният гардероб, но когато служителите на реда си тръгват, той взима крайното решение да го изяде, вместо да го предаде. След което се промъква през шахтата на канализацията и преминава на Запад, като се провира под Стената. Мечтаният свят притежава идеята за свободата. Фокер се запознава с журналиста Некар, който, чувайки невероятната история за изядения гардероб и съзирайки в нея потенциала, от своя страна го запознава с Крафт, служител в телевизията. И тук вече Западът показва своята комерсиална страна, създавайки от Фокер сензация. В крайна сметка това, което виждаме е колко несвободен може да бъде свободния свят. Колко зависим от медиите, колко манипулируем и контролиран от тях е. Как демокрацията пренаписва историята. Така, както междувпрочем и диктатурата го прави, само средствата са различни.
Изтокът и Западът в тази новела са двете страни на едно и също нещо, двете крайности, които водят човека към неговия „затвор“. В единият случай това е физическата не-свобода, а в другия – духовната. Но и в двата случая усещането е, че си бил излъган.
Изключително добре написана книга, която ме накара да се замисля за пореден път за ролята на медиите в живота ни, за фалша, за рейтингите, за онова, което наистина е важно да разберем или онова, което ни карат да разберем, дърпайки определени струни на душите ни.

„Гардеробът“ на Пиер Буржад е на изд. Леге Артис, преводът е на Зорница Китинска, а корицата на Даниела Драганска.

И.

Извадила съм само един цитат (не че няма повече, просто този е достатъчно силен) :
„Казваме, че Западът е обръгнал, че Западът е скептичен, че Западът е безсърдечен, но грешим. Западът е чувствителен към човешката мизерия, когато това е мизерията на Изтока.“

"Стари шлагери и крем брюле", Красимира Кубарелова

Калинка Иванова е 39 годишна жена, която няма семейство, няма дете, няма мъж, няма дори и намек за предстояща връзка. Единственото, което има е чувство за хумор, самоирония и желание за промяна на статуса. От една страна притисната от социалния натиск, от друга от смазващото чувство за самота, тя крие от света начина, по който се чувства зад маската на наперена самоувереност и демонстрирана незаинтересованост към децата. Само че всъщност единственото, което иска е да има семейство и бебе. Най-вече бебе. Калинка отправя своите послания към Вселената, Всевишния, Съдбата и изобщо към всеки, които би откликнал на нуждата ѝ. Но единственото, което получава е хладното мълчание и липсата на всякакъв намек, че нещо в живота ѝ ще се промени. Когато съвсем се отчайва и е на прага на самосъжалението, Калинка среща Явор и всичко изглежда така, сякаш е на път да се нареди. Но дали е възможно наистина да се получат нещата само с едно щракване на пръсти, особено, когато този мъж изглежда абсолютно съвършен? Дали това е МЪЖА? За съжаление, има едно препятствие, преодоляването на което ще даде отговора на всичките тези въпроси.

Старите шлагери звучат през цялото време, а кремът брюле е онзи сладкарски връх, който ще даде увереност на неумеещата да готви Калинка, че всичко ще се нареди. Само че нещата не се нареждат с приготвянето на един крем. А от шлагерите остават предимно онези, които пеят за липсата на любов. Има нещо друго, което трябва да промениш в себе си, ако искаш да ти се случат нещата и то се отнася много повече до нагласата, отколкото до външно наподобяващо щастие.

Историята на жената на средна възраст, живееща в самота и търсеща отчаяно смисъла на живота си в семейството и децата, е написана с много чувство за хумор, но и с много болка, топло, уютно, така, както би била описана историята на всяка неслучила се любов. Тази книга, чието действие се развива във Варна, е идеалното четиво за почивка. Щастливо женените ще стискат палци на Калинка да намери голямата си любов, защото всеки я заслужава, а самотните ще се припознаят в нея и ще намерят утеха и оптимистичен поглед върху живота си. Всеки има право да бъде щастлив и това е най-важното, което остава от четенето на тази история.

„Стари шлагери и крем брюле“ на Красимира Кубарелова е на изд.къща „Хермес“, а корицата е на Георги Атанасов Станков.

И.

„САЩ“, от поредицата: Страховитото в историята,

 

Тери Диъри, илюстрации Мартин Браун

Тази книжка е много интересна и на мен ми хареса защото:

Аз научих много нови неща за САЩ;за Били Хлапето;за отвратителните навици на британците, американците, както и на индианците;всичко  за гадните 16, 18, 20 и 21векове.

(Индианците всъщност са се научили от британците, да скалпират.ГАДОСТ!!!)    (Също, Били Хлапето е убил около 8 души през живота си.) Но когато  я прочетете ще разберете и още куп интересни факти!

Лошото е,че в тази книга са описани само ужасиите които са се случвали.Всъщност аз смятам,че е имало и хубави моменти.

Препоръчвам ви да я прочетете.ИНТЕРЕСНА Е!!!

„Змеят и молифаните“, Здравко Денев

Аз искам да кажа, че тази книга много ми хареса. Защото в книгата има на първата страница снимка от планини и един бор. Има и една апликация. И така на всяка страница има по една апликация. Също така картинките са много красиви. В книгата се разказва за едни молифани. Те са графът, графинята, шапкарят, готвачката, шивачът,  който ходел всеки ден с различни дрехи. И смешникът, той е наистина много смешен. Те си живеели така, докато един ден дошъл един голям, голям змей. Той ги заплашил, че ще ги изяде. После казал, че ако не му дадат голям ярко оранжев морков, ще ги изяде. И те почнали да се тревожат. Шивачът започнал да размахва ножиците си, графът почнал да си пази пъпешите, шапкарят казал „да не ми изяде новата шапка“, ами готвачката припаднала. Вече всички започнали да се вгневяват. Графът почнал да се бие с един чувал, на който е забучена една пръчка, а върху пръчката има глава на елен. Графинята си казала, че ще го омае със своите магии. Готвачката почнала да размахва вилици и ножове. Смешникът казал, че ще изсвири мелодия, а с мелодията ще се махне и няма никога да се върне. Изведнъж светнала идея на шивача. Той посочил към гората, където живеел пощальона. Ами наистина, той на шапката си имал закачен морков. Голям, оранжев морков. Точно такъв, какъвто искал огромният змей. Графът, готвачката и другите молифани се запътили към къщата на пощальона. Тъкмо тогава той се готвел за една дрямка. Той така се стреснал, когато молифаните навлезли в къщата му и графът казал, че в тяхната страна влязъл голям, голям змей. Графът казал: „Ще си дадеш ли моркова?“ и ядосано пощальонът отвърнал: „Не! Не! Не!“ Това били неговите думи. Графът го подкупил, че ще му даде златен медал и значка за победител. Ами готвачката му казала, че ще му даде най-любимата кашичка. Но пощальонът казал „съвсем не“. Решили, че ще трябва нещо друго да измислят. През нощта, докато пощальонът си спал спокойно, шивачът, графинята и смешникът се промъкнали в стаята му. Тогава шивачът извадил ножицата си и се опитал да клъцне моркова от шапката на пощальона. Но тогава пощальонът се събудил. Той бе сънувал някакъв кошмар как някакъв голям, голям змей искал да му вземе моркова. И тогава змеят му взел моркова. Уплашен, пощальонът се обърнал към своя морков на шапката. Морковът си седял на едно място и си се клатушкал леко. И отново пощальонът заспал. Тогава графинята, шивачът и смешникът тихичко, тихичко се промъкнали през прозорчето. Те дълго мислили как да вземат моркова на пощальона. Изведнъж на графинята ѝ хрумнала идея, а идеята ще разберете каква е и какво станало със змеят и молифаните, когато прочетете книгата.

Мен ме впечатли това, че приказката е интересна. Смешни части има. А молифаните са едни моливи. Това беше първата книга, която съм прочела съвсем сама.

И започнах да ги рисувам, ама ми омръзна оцветяването и не довърших рисунката. Но все пак ще ви я покажа.

В.

ФЕСТИВАЛ НА КНИГАТА "КНИЖКА ПОД МИШКА"

Стартирахме нашият домашен фестивал на книгата, който се казва "Книжка под мишка".

Това са два от плакатите на фестивала :

И оцветената версия на единия плакат :

По време на фестивала ще четем книжки, ще споделяме впечатленията си от тях и ще си организираме забавни игри.